Ивен в щастливо изумление [6680]
изпаднал — той на вест такава
изобщо не се бил надявал.
След туй признателният рицар
целунал нежната девица [6684]
и рекъл: „Мила моя, днес
зарадвахте ме с тази вест
и цял живот не ще успея
да ви се отплатя за нея!“ [6688]
„Ще имате, сир, занапред
подобни поводи безчет
куража си да проявите
и други да ощастливите [6692]
с безпримерно добри дела,
каквито аз не бих могла
да сторя. Вие ме спасихте
и името ми защитихте. [6696]
Това е само малка част
от тежкия ми дълг към вас!“
„Не, аз на вас съм задължен
стократно!“ — възразил Ивен. [6700]
„Да тръгваме!“ — „А според вас,
дали се сеща кой съм аз
любимата ми?“ — „Не, не знае,
че Рицарят с лъва това е [6704]
оставилият я съпруг.
Е, стига сме стояли тук!“
Така те в разговор сърдечен
до замъка отишли вече; [6708]
лъвът ги следвал по петите.
Проникнали те зад стените,
потайно двора прекосили
и после бързо се качили [6712]
при дамата. Щом тя разбрала
кой е пристигнал, засияла,
че преданата й девица
довела чакания рицар [6716]
с лъва. В чудесно настроение,
поканила ги с нетърпение
да влязат в залата веднага.
Ивен, едва прекрачил прага, [6720]
с доспехите си както бил,
в краката й се строполил.
Люнет й рекла: „Помогнете
да стане прав и запомнете, [6724]
че с упование голямо
от вас едничка чака само
утеха, прошка, състрадание.“
А дамата без колебание [6728]
го вдигнала и рекла: „Днес
за мен ще е безкрайна чест
да сторя всичко, за което,
копнее му сега сърцето!“ [6732]
Люнет отвърнала: „Това е,
госпожо, и ваш дълг. Аз зная,
че имате подобна власт.
Сега ще ви разкрия аз [6736]
и истината. Няма друг
по-смел от този рицар тук,
готов от вражеска проява,
госпожо, да ви защитава. [6740]
Дано сам Господ ви дари
с любов взаимна. Знам дори,
че той за вашата любов
да стори всичко е готов. [6744]
От своя гняв се отърсете,
сърце за обич отворете,
защото тук пред вас смутен
стои съпругът ви Ивен!“ [6748]