Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        И който иска най-добре словата ми да разбере, той да ми повери тогава сърце и слух. Аз обещавам [172] пред всички вас във тях да няма нито лъжа, нито измама. Съвсем сам, като прост селяк29, преди пет-шест30 години пак [176] аз търсех нови приключения на кон, с добро въоръжение, без страх от никаква опасност. Наслуки тръгнах в път надясно [180] и тъй попаднах в лес дълбок. Край пътя храсти — шипки, глог — като бодлив гъст плет растяха и с шиповете ме бодяха, [184] когато аз през тях минавах. Цял ден през гъстата дъбрава със мъка си проправях път, без храстите й да ме спрат. [188] Броселиандската31 гора пресякох. В края й щом спрях, видях аз от една могила на половин уелска миля, [192] че скромен замък се издига. Поех към земната му дига, зад нея зърнах ров и мост, а там, като че чака гост, [196] сам собственикът му стоеше. В ръката си сокол държеше32. Когато поздравих вежливо, той взе юздите услужливо, [200] та аз от коня си да сляза, и точно седем пъти каза, че пътят е благословен, защото е извел там мен. [204] Щом скочих аз от своя кон, той ми направи лек поклон, предложи ми да му гостувам и в замъка му да нощувам. [208] Васалът с благите си нрави голяма радост ми достави — да му даде Бог светли дни за сторените добрини. [212] По моста тръгнах след сеньора и през вратата влезнах в двора. Метална плоча там висеше (от чиста мед33 изглежда беше) [216] и с чук любезният васал удари звънкия метал три пъти. Топлият му звън отекна над стените вън [220] и, щом го чуха, много хора се втурнаха към нас на двора с желание да ми помагат. Прислужник коня ми веднага [224] отведе. И едва тогава видях към мен да приближава една девойка приветлива, висока, стройна и красива. [228] Тя много сръчно и с умение сне моето въоръжение и ми облече къс халат от тъмносин мек вълнен плат, [232] обшит отвътре с хермелин. Слугите бързо, до един, излязоха от двора всички и ни оставиха самички, [236] за моя истинска отрада. Тя ме отведе на ливада, обрасла със трева зелена, отвред със здрав зид оградена34. [240] Девойката бе деликатна и с маниери тъй приятни, че аз останах възхитен от хубостта й в онзи ден [244] и се усетих как копнея да бъда цял живот все с нея. Аз бях честит, ала, уви, васалът пак се появи [248] и на вечеря ме покани.

29

Ст. 175: Обикновено странстващият рицар се придружава от оръженосец или от друг рицар, негов приятел или възпитаник. И тук, подобно на казаното в стих 32, съзнанието за принадлежност към рицарството се проявява като презрение към селячеството.

30

Ст. 176: Според други ръкописи премеждието на Калогренан е станало преди 7 или преди 10 години — при всички случаи, твърде отдавна: разказът за срама (ст. 60) нарушава продължителното мълчание за случилото се. И тук Кретиен въвежда този мотив по логиката на опозицията с друг мотив — за успешното приключение, за което дворът на Артур трябва да научи час по-скоро.

31

Ст. 189: Броселиандската гора се намира на полуостров Бретан, Франция. От началото на романа разбираме, че Артур е свикал своя двор в Кардуел, Уелс (ст. 7–8). Нито в разказа на Калогренан, нито в приключението на Ивен не се споменава за прекосяване на морето от Великобритания до Франция. Подобна непоследователност в изобразяването на пространството подсказва, че местата на действие са символични, а не реалистични. Съответствията между пространството на романа и географското пространство са по-скоро изключение, отколкото правило.

32

Ст. 198: През XII в. ловът със соколи е бил привилегия на аристокрацията. Соколът е емблема на определен социален статус.

33

Ст. 216: През Средновековието медта е рядък и много скъп метал. Доменните пещи се въвеждат едва през следващия XIII в. Дотогава металите се извличат като в древността — чрез промиване на рудата.

34

Ст. 240: Зелената ливада и оградата са елементи от топоса за locus amoenus (място за наслада), който куртоазната литература заимства от латинската класическа поезия.