И който иска най-добре
словата ми да разбере,
той да ми повери тогава
сърце и слух. Аз обещавам [172]
пред всички вас във тях да няма
нито лъжа, нито измама.
Съвсем сам, като прост селяк29,
преди пет-шест30 години пак [176]
аз търсех нови приключения
на кон, с добро въоръжение,
без страх от никаква опасност.
Наслуки тръгнах в път надясно [180]
и тъй попаднах в лес дълбок.
Край пътя храсти — шипки, глог —
като бодлив гъст плет растяха
и с шиповете ме бодяха, [184]
когато аз през тях минавах.
Цял ден през гъстата дъбрава
със мъка си проправях път,
без храстите й да ме спрат. [188]
Броселиандската31 гора
пресякох. В края й щом спрях,
видях аз от една могила
на половин уелска миля, [192]
че скромен замък се издига.
Поех към земната му дига,
зад нея зърнах ров и мост,
а там, като че чака гост, [196]
сам собственикът му стоеше.
В ръката си сокол държеше32.
Когато поздравих вежливо,
той взе юздите услужливо, [200]
та аз от коня си да сляза,
и точно седем пъти каза,
че пътят е благословен,
защото е извел там мен. [204]
Щом скочих аз от своя кон,
той ми направи лек поклон,
предложи ми да му гостувам
и в замъка му да нощувам. [208]
Васалът с благите си нрави
голяма радост ми достави —
да му даде Бог светли дни
за сторените добрини. [212]
По моста тръгнах след сеньора
и през вратата влезнах в двора.
Метална плоча там висеше
(от чиста мед33 изглежда беше) [216]
и с чук любезният васал
удари звънкия метал
три пъти. Топлият му звън
отекна над стените вън [220]
и, щом го чуха, много хора
се втурнаха към нас на двора
с желание да ми помагат.
Прислужник коня ми веднага [224]
отведе. И едва тогава
видях към мен да приближава
една девойка приветлива,
висока, стройна и красива. [228]
Тя много сръчно и с умение
сне моето въоръжение
и ми облече къс халат
от тъмносин мек вълнен плат, [232]
обшит отвътре с хермелин.
Слугите бързо, до един,
излязоха от двора всички
и ни оставиха самички, [236]
за моя истинска отрада.
Тя ме отведе на ливада,
обрасла със трева зелена,
отвред със здрав зид оградена34. [240]
Девойката бе деликатна
и с маниери тъй приятни,
че аз останах възхитен
от хубостта й в онзи ден [244]
и се усетих как копнея
да бъда цял живот все с нея.
Аз бях честит, ала, уви,
васалът пак се появи [248]
и на вечеря ме покани.
вернуться
Ст. 175: Обикновено странстващият рицар се придружава от оръженосец или от друг рицар, негов приятел или възпитаник. И тук, подобно на казаното в стих 32, съзнанието за принадлежност към рицарството се проявява като презрение към селячеството.
вернуться
Ст. 176: Според други ръкописи премеждието на Калогренан е станало преди 7 или преди 10 години — при всички случаи, твърде отдавна: разказът за срама (ст. 60) нарушава продължителното мълчание за случилото се. И тук Кретиен въвежда този мотив по логиката на опозицията с друг мотив — за успешното приключение, за което дворът на Артур трябва да научи час по-скоро.
вернуться
Ст. 189: Броселиандската гора се намира на полуостров Бретан, Франция. От началото на романа разбираме, че Артур е свикал своя двор в Кардуел, Уелс (ст. 7–8). Нито в разказа на Калогренан, нито в приключението на Ивен не се споменава за прекосяване на морето от Великобритания до Франция. Подобна непоследователност в изобразяването на пространството подсказва, че местата на действие са символични, а не реалистични. Съответствията между пространството на романа и географското пространство са по-скоро изключение, отколкото правило.
вернуться
Ст. 198: През XII в. ловът със соколи е бил привилегия на аристокрацията. Соколът е емблема на определен социален статус.
вернуться
Ст. 216: През Средновековието медта е рядък и много скъп метал. Доменните пещи се въвеждат едва през следващия XIII в. Дотогава металите се извличат като в древността — чрез промиване на рудата.
вернуться
Ст. 240: Зелената ливада и оградата са елементи от топоса за locus amoenus (място за наслада), който куртоазната литература заимства от латинската класическа поезия.