Выбрать главу
        Пред благодушния стопанин въздъхнах, но не възразих. На масата се настаних [252] и щом таз дева ненагледна на стола срещу мен приседна, отново тръпка в мен премина. Подир вечеря домакинът, [256] баща на тази хубавица, ми каза, че отдавна рицар, поел да търси приключения не бил във тяхното имение [260] като желан гост пребивавал. И ме покани той тогава когато мога, аз отново да се завърна. «Честно слово! [264] Така доволен съм от вас, че пак ще дойда!» — казах аз. Спах превъзходно през нощта, а моят кон на сутринта [268] отвънка оседлан бе вече, тъй както миналата вечер изрично аз бях пожелал. Простих се с милия васал, [272] с прислугата и с дъщеря му и с нетърпение голямо на път поех. Зад мен далече бе замъкът останал вече, [276] когато на една поляна, съвсем дълбоко разорана, аз диви бикове видях да водят бой. Изпитах страх [280] пред битката им упорита. Те бясно риеха с копита, бодяха се с рога, ревяха. За мен най-страшната заплаха [284] от всеки див звяр е бикът. Пастирът в онзи странен кът бе като мавър — с грозота, каквато трудно на света [288] ще срещнеш. С ръст на великан, в ръката с тежък боздуган, на нисък пън бе той приседнал. Щом приближих и го огледах, [292] видях, че е с глава голяма, каквато даже конят няма. Косата му бе разпиляна, челото — цели два емпана35, [296] ушите — с четина покрити: като на слон, а пък очите — като на кукумявка злобни, с нос котешки, зъби подобни [300] на тези на глиган; устата — като на вълк, а рамената — провиснали. Бе чернобрад, със гърбица и късоврат, [304] и с плоско, сбръчкано лице. Опрян на пъна, с две ръце държеше здраво боздугана. Одеждата на великана [308] бе странна — той си беше сложил одрани прясно бичи кожи и с тях добре се бе загърнал36. Когато уродът ме зърна, [312] че идвам, бързо се изправи. Не знаейки какво ще прави и как ще ме посрещне той, макар да бях готов за бой, [316] признавам, че изпитах страх. След миг аз вече го видях как пъргаво, с един отскок се метна той на ствол висок [320] петнайсет стъпки. Той мълчеше и на див звяр подобен беше. Реших, че този мъж голям или е луд, или е ням37, [324] но все пак рекох да опитам: «Какво си ти?» — го аз попитах, а той отвърна с гръмък глас: «Човек като човек съм аз.» [328] «Какъв човек?» — «Какъвто сам ме виждаш.» — «Бих желал да знам защо си тук?» — Той най-подир отвърна ми: «Аз съм пастир [332] на биковете във гората.» «Кълна се в девата пресвята, че нивга сам човек не може с тях да се справи. Мили Боже, [336] или въже, или ограда са нужни за такова стадо.» «Без никой да ми е помагал ги гледам. Бик не е избягал [340] от тук.» «И как се справяш сам?» «От мен изпитват страх голям и щом се приближа до тях, се вцепеняват те от страх, [344] защото силен съм в ръката и щом бик сграбча за рогата, останалите със мучене събират се около мене, [348] като че молят за пощада. Не смеят те да ме нападат, но приближи ли някой друг, смъртта си ще намери тук. [352] Така чрез страх и сила гледам спокойно дивите говеда38. Сега на свой ред ми кажи ти кой си, но не ме лъжи!» [356]
вернуться

35

Ст. 296: Ампан — старинна мярка за дължина (около една педя).

вернуться

36

Ст. 311: В описанието на пазача на бикове Кретиен следва условностите за изобразяване на «природния човек», тоест на същество, което живее извън цивилизацията: човешката физика бива сведена не до тази на определено животно, а се явява разнороден сбор от животински черти. Тъкмо в животинската хетерогенност е вложена идеята за човешка грозота.

вернуться

37

Ст. 324: Пазачът на бикове се явява своеобразен първообраз на две фигури на по-късни епизоди от романа: 1) на обезумелия Ивен, който живее като безмълвен дивак в гората; 2) на великана Алпен Планинеца, с когото Ивен ще се сражава. От това получаваме известна представа за начина, по който Кретиен изгражда своите персонажи: едни и същи черти определят облика на различни герои. Така зад различията откриваме сходства, а зад сходствата — различия.

вернуться

38

Ст. 354: Господарят на дивите бикове олицетворява животинското начало у човека. От друга страна, в способността му да укротява силните животни има нещо свръхестествено. По това той се родее с някои келтски герои (например с Луг). Но основната функция на този персонаж е да контрастира с фигурата на рицаря.