Ивен, Рицаря с лъва [bg]

«Аз рицар съм. Все безуспешно
се мъча да намеря нещо,
но все се скитам бадева.»
«Какво ли ще да е това?» [360]
«Ред приключения, в които
аз смелостта си да изпитам.
Кажи ми, моля ти се, честно
дали на теб ти е известно [364]
тук чудо някакво да има?»
С увереност непоклатима
той рече: Нищичко не знам39,
но пък съвет днес ще ти дам. [368]
Наблизо извор се намира,
ей там, в гората той извира,
ала внимавай с него ти,
че може да те сполети [372]
зло, щом не му се издължиш.
По този път ще продължиш,
по друг недей се отклонява.
Щом стигнеш извора, тогава [376]
ще видиш — уж кипи водата,
а хладна е като скалата.
Над извора е извисено
едно дърво вечнозелено. [380]
Природата го е създала
тъй прелестно и му е дала
корона приказна, която
разстила сянка над водата. [384]
На клон, над извора наднесен,
стакан с верижка е провесен
и чак до извора той стига.
Скала край него се издига, [388]
тъй възхитителна, тъй чудна,
че бих ти го описал трудно.
Параклис малък, но красив
ще видиш в горския масив. [392]
Стакан вода върху скалата
ако излееш, във гората
ще почне ураган веднага
и всичко живо ще избяга [396]
от този лес — сърни, глигани,
а птиците, от страх смълчани,
ще отлетят. Безброй дървета
за миг ще станат на парчета [400]
от силния и бурен вятър,
дъждът ще потопи земята
и върху всички живи твари
небето с гръм ще се стовари. [404]
Измъкнеш ли се невредим,
се смятай за непобедим40!“
Сбогувах се и тръгнах аз
по пътя в утринния час. [408]
Препусках и по обед вече
съзрях дървото отдалече.
Възправи се пред моя взор
огромен и прекрасен бор. [412]
Бе с толкоз гъсти клони той,
че даже да вали порой,
човек под него сух остава.
До бора стигнах и тогава [416]
видях на клон да се поклаща
стаканът златен — фин, изящен:
такъв на никой панаир
не ще намериш. Най-подир [420]
видях как в извора водата
кипи. До него бе скалата —
огромен изумруд, пробит
(той като бъчва бе на вид), [424]
връз четири рубина сложен.
Отблясъкът им лесно може
да затъмни дори зората.
Представям ви сега нещата, [428]
каквито аз сам ги открих41.
До извора се приближих,
защото исках най-накрая
да видя как ще лумне тая [432]
ужасна буря — ураганът.
Аз безразсъдно взех стакана,
вода загребах и без страх
върху скалата я излях. [436]
Май плиснах повече, защото
чер облак в миг покри дървото,
вихрушка се изви и ето —
светкавица раздра небето [440]
и заслепен, почувствах как
валят и дъжд, и град, и сняг.
Дървета рухваха във мрака
и аз реших, че смърт ме чака [444]
сред гръмотевици, които
край мен трещяха страховито.
Но Господ-Бог е милостив
и в бурята останах жив. [448]
По волята му в онзи кът
небето светна, спря дъждът,
утихна вятърът и аз
щастлив бях в този тежък час, [452]
че пак настана ясен ден.
Когато бях от Бог спасен,
разбрах, че злото се забравя,
щом радост ти се предоставя. [456]
Когато секна онзи дъжд,
видях на бора изведнъж
да кацат птици песнопойни
по клоните му многобройни: [460]
те толкоз гъсто го покриха,
че под перата си го скриха
и той изглеждаше чудесно.
Навред звучаха нежни песни [464]
от птиците по този бор,
но всяка в този смесен хор
си чуруликаше в свой лад,
ала в оркестъра пернат [468]
различните омайни трели
в съзвучие се бяха слели.
Когато чух как пеят всички
накацали по бора птички, [472]
изпитах радостно вълнение
от чудното им изпълнение42.
Изпаднах в истински захлас,
ала внезапно зърнах аз, [476]
към мен да язди конник с грохот,
като че десет души в поход
коне пришпорват подир враг,
за да се впуснат в буен бяг. [480]
Веднага скочих на седлото,
обзет от силен страх, защото
като орел, жадуващ кръв,
като свиреп, раздразнен лъв43, [484]
се устреми към мене той,
готов да води тежък бой.
В държанието му опасност
видях. Той викна гръмогласно [488]
когато наближи: „Васал,
не помня повод да съм дал,
да ме нападате с измама.
Защо със подлост тъй голяма [492]
зло сторихте на непознат?
Помнете, че на този свят,
щом някой върши злодеяние,
го чака грозно наказание. [496]
От страшната ви буря днес
опустошен бе моят лес.
За срамното ви престъпление
ви чакат мъст и унижение! [500]
За тази непростима грешка
присъдата ви ще е тежка.
Понесох днес безброй беди
и крепостта ми се срути [504]
от силния проливен дъжд.
Престъпник сте и нагъл мъж
и аз ще ви накажа, щом
безчинствахте над моя дом, [508]
и никой с нищо във гората
не ме избави от бедата.
В леса и замъка ми, Боже,
днес всеки бе на риск изложен! [512]
Затуй до сетния си час,
навред ще ви преследвам аз!“