Выбрать главу
«Аз рицар съм. Все безуспешно се мъча да намеря нещо, но все се скитам бадева.» «Какво ли ще да е това?» [360] «Ред приключения, в които аз смелостта си да изпитам. Кажи ми, моля ти се, честно дали на теб ти е известно [364] тук чудо някакво да има?» С увереност непоклатима той рече: Нищичко не знам39, но пък съвет днес ще ти дам. [368] Наблизо извор се намира, ей там, в гората той извира, ала внимавай с него ти, че може да те сполети [372] зло, щом не му се издължиш. По този път ще продължиш, по друг недей се отклонява. Щом стигнеш извора, тогава [376] ще видиш — уж кипи водата, а хладна е като скалата. Над извора е извисено едно дърво вечнозелено. [380] Природата го е създала тъй прелестно и му е дала корона приказна, която разстила сянка над водата. [384] На клон, над извора наднесен, стакан с верижка е провесен и чак до извора той стига. Скала край него се издига, [388] тъй възхитителна, тъй чудна, че бих ти го описал трудно. Параклис малък, но красив ще видиш в горския масив. [392] Стакан вода върху скалата ако излееш, във гората ще почне ураган веднага и всичко живо ще избяга [396] от този лес — сърни, глигани, а птиците, от страх смълчани, ще отлетят. Безброй дървета за миг ще станат на парчета [400] от силния и бурен вятър, дъждът ще потопи земята и върху всички живи твари небето с гръм ще се стовари. [404] Измъкнеш ли се невредим, се смятай за непобедим40!“ Сбогувах се и тръгнах аз по пътя в утринния час. [408] Препусках и по обед вече съзрях дървото отдалече. Възправи се пред моя взор огромен и прекрасен бор. [412] Бе с толкоз гъсти клони той, че даже да вали порой, човек под него сух остава. До бора стигнах и тогава [416] видях на клон да се поклаща стаканът златен — фин, изящен: такъв на никой панаир не ще намериш. Най-подир [420] видях как в извора водата кипи. До него бе скалата — огромен изумруд, пробит (той като бъчва бе на вид), [424] връз четири рубина сложен. Отблясъкът им лесно може да затъмни дори зората. Представям ви сега нещата, [428] каквито аз сам ги открих41. До извора се приближих, защото исках най-накрая да видя как ще лумне тая [432] ужасна буря — ураганът. Аз безразсъдно взех стакана, вода загребах и без страх върху скалата я излях. [436] Май плиснах повече, защото чер облак в миг покри дървото, вихрушка се изви и ето — светкавица раздра небето [440] и заслепен, почувствах как валят и дъжд, и град, и сняг. Дървета рухваха във мрака и аз реших, че смърт ме чака [444] сред гръмотевици, които край мен трещяха страховито. Но Господ-Бог е милостив и в бурята останах жив. [448] По волята му в онзи кът небето светна, спря дъждът, утихна вятърът и аз щастлив бях в този тежък час, [452] че пак настана ясен ден. Когато бях от Бог спасен, разбрах, че злото се забравя, щом радост ти се предоставя. [456] Когато секна онзи дъжд, видях на бора изведнъж да кацат птици песнопойни по клоните му многобройни: [460] те толкоз гъсто го покриха, че под перата си го скриха и той изглеждаше чудесно. Навред звучаха нежни песни [464] от птиците по този бор, но всяка в този смесен хор си чуруликаше в свой лад, ала в оркестъра пернат [468] различните омайни трели в съзвучие се бяха слели. Когато чух как пеят всички накацали по бора птички, [472] изпитах радостно вълнение от чудното им изпълнение42. Изпаднах в истински захлас, ала внезапно зърнах аз, [476] към мен да язди конник с грохот, като че десет души в поход коне пришпорват подир враг, за да се впуснат в буен бяг. [480] Веднага скочих на седлото, обзет от силен страх, защото като орел, жадуващ кръв, като свиреп, раздразнен лъв43, [484] се устреми към мене той, готов да води тежък бой. В държанието му опасност видях. Той викна гръмогласно [488] когато наближи: „Васал, не помня повод да съм дал, да ме нападате с измама. Защо със подлост тъй голяма [492] зло сторихте на непознат? Помнете, че на този свят, щом някой върши злодеяние, го чака грозно наказание. [496] От страшната ви буря днес опустошен бе моят лес. За срамното ви престъпление ви чакат мъст и унижение! [500] За тази непростима грешка присъдата ви ще е тежка. Понесох днес безброй беди и крепостта ми се срути [504] от силния проливен дъжд. Престъпник сте и нагъл мъж и аз ще ви накажа, щом безчинствахте над моя дом, [508] и никой с нищо във гората не ме избави от бедата. В леса и замъка ми, Боже, днес всеки бе на риск изложен! [512] Затуй до сетния си час, навред ще ви преследвам аз!“
вернуться

39

Ст. 367: Пазачът на бикове твърди, че не е чувал за приключенията (ст. 361) и чудесата (ст. 365), които търси Калогренан. Всъщност той знае за тях, както се вижда от неговите упътвания, но не е в състояние да ги назове. Така Кретиен внушава, че приключението предполага не само необикновено явление, но и съответен език за неговото изобразяване. Разграничителната линия между природа и култура, очертана първоначално от контраста рицар/говедар, тук преминава по границата между словото, което изгражда смътен образ на реалността, и словото, което я назовава адекватно.

вернуться

40

Ст. 406: Вълшебният извор е ключов символ и централно място, което се появява циклично във възлови моменти от еволюцията на героя. Тълкуването на този символ изисква по-задълбочен анализ, който би надхвърлил рамките на една обяснителна бележка. Очевидно Кретиен е заимствал този мотив от англо-нормандския писател Вас, който в Роман за Ру (около 1160; Ру е романска форма на Ролон — основател на Нормандското херцогство в началото на X век) описва извора Берентон като място, където ловците идват лятно време за вода, а разлеят ли я по земята, предизвикват проливен дъжд. Вас няма обяснение за странното явление. Добавя само, че около извора често кръжат феи и се случват много необикновени неща.

вернуться

41

Ст. 429: Калогренан назовава прецизно редица елементи от декора, които пазачът на бикове е споменал преди това най-общо: зеленото дърво от указанието на говедаря (ст. 380) се оказва бор в разказа на Калогренан (ст. 412), скалата около извора — изумруд с рубинено дъно (ст. 425), чашата — златна (ст. 418 от оригинала; този детайл не е намерил място в българския превод). Материалният свят променя своя облик според гледната точка и културата на този, който го описва. По това време перспективата в живописта още не съществува. В този смисъл може да се каже, че литературата разполага с по-усъвършенствани похвати за представяне на реалността в сравнение с изобразителните изкуства.

вернуться

42

Ст. 474: Кретиен дьо Троа конструира вълшебния извор като поредица от контрасти: водата кипи, а е по-студена от лед (някои коментатори смятат, че става дума за газирана вода — обяснение, което пренебрегва поетическото измерение на явлението); разрушителният ураган помита дървета и животни, но миг след това природата се възражда омиротворена и се превръща в земен рай, и т.н. Свръхестествените явления си остават загадка, но в същото време зад тях прозира манихейска визия за доброто и злото, пред които се изправя новодошлият рицар (ст. 455–456).

вернуться

43

Ст. 484: Нападателят на Калогренан е сравнен със свиреп лъв. Това е първият анонс на фигурата на лъва, която впоследствие ще заема централно място в повествованието. И тук наблюдаваме техниката на Кретиен да обвързва образно или смислово персонажи, между които видимо няма връзка. Вж. също бел. към ст.324.