Курд Ласвиц
Из дневника на една мравка
Предисловие
Откритието на езика и писмеността на мравките дължим на усилията на прочутия ентомолог Антена. Както е известно, в общините на тези високоорганизирани животни живеят не само мъжки, женски мравки, безполови работници и така наречените войници или водачи с по-големи глави, а и домашни животни, в частност един малък бръмбар (Claviger1), за който не се знаеше какво значение има за мравките. Антена успя да докаже, че този бръмбар представлява живата библиотека на мравките. Сетивните възприятия на мравките почиват върху етерни вълни с осемстотин до две хиляди билиона трептения в секунда, чиято скорост следователно е извън онази, която окото ни вижда като светлина. Антена направи възможно забавянето на онези етерни трептения благодарение на флуоресцентен микроскоп в такава степен, че те да станат забележими за сетивните ни органи. По този начин той показа, че мравките общуват помежду си с езика на осезанието, който той нарича химизиране или напипване, и че както ние пренасяме звуковите вълни върху фонографа, така и те предават своя език на бръмбарчетата, които пък от своя страна по всяко време могат да го възпроизвеждат. И тъй, мравките са изпреварили човека в културно отношение толкова много, че домашните им животни се дресират не само за механичен, но и за интелектуален труд. Ние сме в състояние да публикуваме по-долу превода на един мравешки дневник, който беше химизиран на осемдесет и две бръмбарчета. Често ни се налагаше да заместваме обстоятелствените описания на мравешкия език с обичайните за нас изрази; разбира се, само когато ставаше дума за предаване на първоначално човешки изявления.
За подробности около много трудния технически способ да се фиксират опипванията на бръмбарчетата трябва да ви насочим към оригиналното произведение на Антена, което излезе на латински език под заглавие „De formicarum lingua et litteris“2 при братя Емзвинд във Флаузенхайм.
Дневник
Десето яйчено слънце Голямо пролетно почистване. Работниците са с най-малките навън под лъчите на първото слънце, мравунякът е почти празен. Ние, войниците, още седим в зимните клетки и размишляваме.
Сега е най-хубавото време в гнездото, искам да го използувам, за да се запозная основно с по-новата литература. Започнах да изучавам често хвалената книга на Ссрр „Животът и деянията на човека“. Наистина тя е написана на червеномравешки, но много добре я разбирам. Малко идеалистична, много хипотези — обаче червените са си такива. Понеже не държат роби, те си въобразяват, че крачат начело на цивилизацията. Е, при все това всички сме в крайна сметка мравки и една е земята под нас.
Ссрр действително твърди, че човекът притежава интелект! Изглежда, той несъмнено има мозък, но нали тогава антените му би трябвало да са на главата, а не на гръдните пръстени.
Убеждавам се все повече и повече, че Ссрр има право: човекът, изглежда, наистина заема първото място сред недодяланите зверове, които наричаме костни животни. Досега винаги съм смятал птиците за по-висшия клас не само защото са най-опасни за нас, а и защото по много неща очебийно се доближават до нас. Те свиват гнезда, имат предпазна външна обвивка от перушина, притежават крила и снасят дори яйца. В това отношение човекът много е изостанал от тях, като изключим свиването на гнездо. Изглежда, няма съмнение, че хората дори, подобно на нас, строят общи гнезда, които наистина не са достатъчно просторни, за да поберат цяла държава, но за едно такова голямо животно представляват все пак значително постижение. След това би трябвало да се приеме, че хората могат донякъде да се разбират помежду си; достатъчно непълноценно може би, след като антените им са така грубо устроени!
Едно наблюдение, което по-рано сам направих веднъж, говори, изглежда, в полза на това. Видях един още не съвсем израснал човек да седи в съседната нива върху ябълково дърво и да яде плодовете му. Друг, по-голям човек се примъкна, вдигна едната си антена във въздуха и хвана онзи за крака, така че той падна. Стори ми се при това като че ли другата антена имаше и по-тънко продължение, което извършваше размахващи движения. После двамата човеци оживено се поопипаха с антените си, след което по-малкият с голяма бързина се отдалечи. Какво ли са могли да си кажат? Дали имат някакъв език, или всичко се гради върху уподобяване? Може би по-малкият човек вече е разбрал от по-раншни случаи, че бягството е свързано с някакво предимство. Или да не би да се отнася за унаследен инстинкт. Любопитен съм какво ще каже по този въпрос Ссрр. Засега съм едва при описанието на човешкия организъм.
1
Keulenkäfer — нем., Claviger — (лат.) няма българско наименование, използува се латинското. Малък сляп бръмбар от разред Coleoptera, подсемейство Clavigerinae, чиито втори двойки крила са видоизменени в бухалки, живее като „храненик“ при мравките от рода Lasius. Б.пр.