Колко мъдро се е погрижила все пак Земята дори за най-тромавите си създания! И при човека най-благородната и най-мравешкоподобна част — мозъкът — е заобиколена от предпазващ я костен скелет, докато в останалото тяло здравите опори се намират във вътрешността. Колко по-висше е значи устройството на насекомите, при което цялото тяло е загърнато от дебела хитинова обвивка! Зоолозите, които вземат предвид само строежа на тялото, действително искат да причислят мравката към животните и да й присъдят само най-високата фаза на развитие. Но аз няма да позволя да ми отнемат увереността във вечното предназначение на мравешкия род!
Мравката и човекът — и двамата да произхождат от дъждовния червей! Глупости!
Дали пък и хората не служат за нещо? Не е ли отредила вечната прамравка при сътворението и на тях място във вселената! Изглежда, че те значително допринасят за изтребването на толкова вредните птици. А дори и да нямат друго предназначение, освен да ни служат като предмет за научни изследвания, то заради това те вече не биха били излишни на света. Навярно и те изпитват чувства и като нас се радват на съществуването си, макар че на тях им убягват високите идеали на общия дух, както и грижата за какавидите и ларвите и им липсва, разбира се, „несъзнаването на неизбежния начин за действие“. Затова не мога да свикна с възгледа, че трябва да се изпрати експедиция за изследване на човешкия мозък. Ссрр настоява в черепа на жив човек да се засели колония, за да проучи умствените му способности. Но на мене ми се струва, че в това има известна жестокост. Колко лесно би могъл въпросният човек да пострада от това. Разбира се, той е само човек и_в сравнение с напредъка на мравешкото познание за неговото благополучие не бива да става и дума. Докато прехвърлям тези записки върху моето бръмбарче, то обръща главичката си и ме гали с антените си. Сигурно иска да покаже, че и то изпитва наслада и болка като нашего брата. Несъмнено то е насекомо и стои по-близо до нас от човека, но въпреки това аз казвам: и човекът е живо същество, и той има право на нашата защита.
Кой знае дали би ни понесъл климатът на човешкия мозък? Нашите съграждани не би трябвало да се излагат на подобни опасности; нека червените мравки сами да водят авантюристичната си политика.
Имаме неприятности с робите. Лошо издоиха захарните крави. Номер осемнадесети и номер двадесет и четвърти сами изядоха пет товара сок; бяха лишени изцяло от храна!
Действително понякога ми се иска да бъда неразумен човек и да живея без мисъл за утрешния ден. Какви ли грижи познава такъв един човек? Те нямат нито яйца, нито ларви, нито какавиди, а че държали домашни животни и роби, както твърди Ссрр, наистина не мога да повярвам. За какво биха могли да им трябват? Макар и да обработват малките с антените си, което сочи известна вторичност в изкуството да се възпитава, то въпреки всичко всеки има свои собствени деца — какво са държавни деца, не знаят. Какво ниско равнище!
Крайно съм удивен и поразен! Какво ли не е открил вече нашият дух! Хората наистина могат да си предават един на друг съобщения. Разбира се, език в същинския смисъл те явно нямат, освен ако той не се дължи на толкова бавни трептения, че нашият по-фин орган да не е в състояние да ги улови. Въобще сетивата им, изглежда, са доста грубо устроени. Ссрр например доказа, че през нощта човекът абсолютно не може да вижда и да различава нищо наоколо. Случва се хора, които се прибират вечер, вкъщи, да не намерят входа за гнездото си.
Наистина се екипира експедиция за изследване на човека, ала се отказахме да я изпратим в мозъка, тя трябва да се занимае по-скоро с откриването на човешкия език. Тъй като се направи следното крайно интересно наблюдение. Когато един човек иска да остави на друг някакво съобщение, то той не прехвърля като нас мисловния си процес чрез трептения на антените хемиграфски върху живия организъм на бръмбарче, което по всяко време може да го възпроизведе, а изменя с помощта на един сок повърхността на светло, листоподобно вещество на точно определени места така, че върху него се образуват повече или по-малко равномерни знаци. Другият човек ги държи пред очите си и по някакъв непознат за нас начин е в състояние да схване от тях мнението на първия. Изглежда, обаче това средство за съобщение е доста несъвършено, защото след тази операция често се виждат хора да клатят глава, което се счита за признак на недоволство. Ссрр нарича онзи сок „мастило“, при хората то било високо ценено и се отделяло в особена жлеза, мастилницата. Онези хора, които притежават най-голямата мастилница, били на най-голяма почит й другите се страхували от тях. Предполагам, че сокът има подобни изяждащи свойства като нашата киселина и се пръска в боя. Дали действува и отровно?