Напразно търсех хранителни продукти. Бях гладен и отново напуснах шкафчето. Сред лишения и опасности предприех дълги пътешествия, чувствувах се самотен и съжалявах за любопитството си. Денят вече наближаваше и трябваше да мисля къде да се скрия. Тогава — поех си дъх — усетих близостта на мед. Проникнах през цепнатините на един шкаф, намерих голям запас, но там вече имаше други мравки. Те се нахвърлиха върху мене — бях загубен или най-малкото превърнат в роб! Исках храбро да умра и се приготвих за борба. Първия хванах с щипките, антените ми го докоснаха и — познах Рлф! Това бе собственото ни племе, нашата експедиция, която бе разположила тук на склад запасите си. Триумфално ме въведоха в скривалището си под дюшемето, разказаха за откритията си, показаха ми голям брой бръмбарчета, носещи информация, една блестяща библиотека, но преди всичко имах нужда от храна и почивка. Получих и двете.
През следващата нощ заведох един отряд от експедицията ни с необходимите бръмбарчета в тайното чекмедже на Лидия, за да преровим и запишем документите на любовта. Започнахме да превеждаме и да прехвърляме преведеното върху бръмбарчетата. В старанието си не забелязахме, че навън отдавна се е зазорило, когато вниманието ни бе изострено от силния глас на майката. Още се надявахме, че можем да останем скрити. Подслушвахме с дистанционните си осезатели. Тя се караше с Лидия и искаше от нея ключа на шкафчето. Изведнъж бяхме заслепени от ярката дневна светлина, която проникна през отворената врата.
Майката погледна вътре и преди да можем да се спасим, тя отново хлопна вратата и изкрещя: „Пак мравки! Цяло гнездо! Полазиха също и по меда. Къде е спиртът? Ще ги натопим вътре, мравченият спирт е добър против ревматизъм. Да донеса само една тенджерка.“
Мравчен спирт! Ужасно! Какво искаха да сторят с нас? Да ни смажат? Да ни удавят! И никъде спасение? Покатерихме се към ключалката; тя бе непроходима, ключът бе пъхнат вътре — и бръмбарче не можеше да проникне. Никъде цепнатина или пролука, навсякъде гладка полировка — щурахме се наоколо, без да разсъждаваме. Тогава вратата още веднъж се отваря за момент, ръката на Лидия бръква вътре и хваща пакетчето хартия, което бързо пуска в джоба си. При това неколцина от нас биват изхвърлени навън и унищожени. Вратата отново е затворена. Чуваме старицата да се връща, търси спирта — ето, при измъкването на документите капакът на едно картонено сандъче се измества, промъкваме се през тясната цепнатина. Върху щипка памук лежеше голям извит червей от лъскав материал, какъвто хората носят на ръката си. На главата си той. • имаше две очи, в едното светеше червен камък, другото бе празно. Отвътре червеят (или змията) бе кух — тук можехме да се скрием! Водачи, работници и бръмбарчета — всичките ги подслонихме в извивките на гривната. Чухме майката да гълчи — тя не намери нито мравките, нито ръкописите!
Последваха най-страшните дни на моя живот. Шкафът остана затворен, ключалката обаче също. Невъзможно ни бе да избягаме. Когато се появяваше шум, се скривахме в гривната. Тук седяхме натъпкани, изтощени от глад. След едно такова бягство отново заварихме документите в шкафа и продължихме да ги изследваме, въпреки достойното ни за съжаление състояние. И ключът пак бе изваден, но бе втъкнат друг здрав предмет, който не можахме да отстраним. Все още никакъв изглед за спасение! Опитахме се да ядем хартията, но не ни понесе. През седемнадесето трофейно слънце умряха водачът Мре и петима работници. Здравословното състояние на бръмбарите все още е добро. Решихме да предприемем опит за спасение. Да се осмелим да излезем навън при отваряне на вратата би било непосредствена гибел. Бяхме забелязали обаче, че когато вратата се отваряше, на страната, където тя се въртеше, се образуваше тесен процеп. Един водач и десет работници трябваше да направят опит при следващото отваряне да се измъкнат навън. Успееше ли рискованото начинание, останалите трябваше по-късно също да опитат. Чакаха на подходящо място, но когато вратата се отвори, за наш ужас те бяха жестоко размазани от преместващия се навътре ръб. Бяхме в отчаяние. Разследвахме безнадеждно какво бе сложено в шкафа — нови документи. За какво ли ни бяха сега? Но ето тук едно пакетче, ухаещо приятно — прегризахме хартията — тъмна, сладка маса, — не я познавахме, но тя имаше чудесен вкус. На първо време бяхме спасени от глад на смърт!