Из книгата „За гроба на Анатол“

Стефан Маларме Из книгата „За гроба на Анатол“

3

болно
        напролет
мъртво наесен
        — това е слънцето
                                —————
        смътната
идея кашлицата

17

баща и майка
обещали си
да нямат друга
рожба
        — изровената от детето яма
животът свършва там

39

ти можеш с твоите
ръчици да ме отведеш
там, в твоя гроб — ти имаш
право на това —
самият аз, аз, който
те следвам, аз се
оставям да ме водиш,
но ако ти поискаш,
за двама ни, да сторим…

44

        ти ме гледаш
Не мога да ти кажа
все още истината
        не смея малък мой
Това което ти се случи
—
все някога ще ти го кажа
        — защото мъж
не искам аз

48

О! Остави
ни гробище
баща
— да си говорим за
това което
и двамата
        го знаем
                загадка

61

смъртта — нашепва тихо
        — аз съм никоя —
        сама не се познавам
        (защото мъртвите не знаят
        че те са
        мъртви — нито че умират
        а още
        по-малко пък
        децата
        или

76

идеалното семейство
уравновесено
        майка дъщеря
        баща и син

и нарушено —
трима, бездна

79

повече живот за
                —
мене
        и се виждам
легнал в гроба
редом с теб.

80

                                        или: Обикновено
                                        стихотворение

        Истина е
        ти ме съкруши
и наистина добре избра
свойта рана —
                — и т.н.
                — ела
                                        ————
                и отмъщение
битка между гений
                                и смъртта

86

бащата сам
        и майката сама
—
        се крият
        един от друг
        и пак са
                        —
        ——————
заедно

92

човекът и
отсъствието —
        духът
близнак, с когото
се свързваме, когато
сънуваме, мечтаем

— отсъствие, подир
смъртта единствено, едно

104

какво! Смъртта
        чудовищната — ах
                смъртта ужасна
—
        да порази едно
                тъй малко същество
—
        аз казвам на смъртта коварна

                уви! смъртта е в нас
                а не наоколо

109

Ах! Очите на мъртвите
        колко по-силни са те
от очите най-красивите очи
на живите
        —
                как само ще ви привлекат

112

земята говори —
                майка поверена
на земята
чрез изровената от детето
                яма — където
        тя ще бъде — — —
                по-късно —

118

        Притихнал баща
                начало на мисъл
        —
                о тайна ужасна,
която владея
                                (така да е
                —
                ще стана аз
                        сянка
                        на гроба му
                неразгадана —
                —
                        щом трябва
                                той да умре.

121

                после, ти не ще го
                                                вземеш
        Да —
                познах я
        твойта мощ, о смърт

        долу
                — ти го взе —
        той е само дух останал
        в нас — и т.н.
Немощна срещу духа човешки
        ала смърт човешка
        докато човечеството
        време гробница гранит

126

                гробище
                потребност да отидеш там
                да подновиш
                        скръбта
                разкъсваща —
                                за любимото ти същество
                идеята за <гибел> там
        —
                когато илюзията
        толкова силна че да го има
        завинаги с теб