не, ти не си мъртъв
— ти няма да си между тях
мъртвите завинаги в нас
146
нека никога
бъдните очи
пълни с пръст,
времето
не ги забули
151
——————
видение
което безкрай се пречиства
чрез моите сълзи
——————
154
не, повече няма
да хвърлям буцата пръст
на забравата
— — —
(земьо майко
вземи го
в своите сенки
—
и духа му дори
който е в мен)
майката кървя и плака,
в жертва го принесе и боготвори — бащата
171
животът, където ти ме
зовеш
(раззинал се за нас
свят
на мъртвите)
177
затвори очи
— не искам
да затворя аз очите —
— дето ще ме гле-
дат винаги
————————
или на смъртно ложе
със склопени очи и т.н.
отново да го видиш болен
как се бори с тая
безпомощност —
192
Какво, това което казвам,
е истина —
не музика
единствено
и т.н.
193
букети
човек се чувства задължен
в земята да ги хвърли
която се разтваря пред
детето — най-
красивите букети —
<цветята> най-красиви
родени тук от тая
земя — пожертвани
— да я забулят
195
битка
за двама
баща и син
единият, за да запази
сина си в мисълта — о, идеал —
а другият, за да
живее, вдигайки се…
и т.н. —
— прекъсвания,
липса
—
200
изникнала!
— сянка
майко моя
майка и син
чак до +
до деня злощастен
който аз не
подозирах