— Сбогом, господа. — Сбогом, господин Бомбардек. — Тази година ще се качим ли на Мусала? — попита весело на излизане Бомбардек. — Разбира се. То се знай. О, да, да! — извика въодушевено компанията.
— А propos, господа — каза Бомбардек на излизане, — онзи ден една бедна вдовица съжаляваше, че не дала дъщеря си да се учи за певица, а я омъжила, та я поробила млада-зелена. „Да беше отишла в странство да се учи, може би щеше да й проработи честта, та някой път даже в Славянска беседа да пее.“
Разбирате ли, господа! Даже в Славянска беседа! Видите ли как нашето общество високо цени вече Беседата! Сбогом!
София, 23 март 1895 г.