Дейвид Балдачи
Избави ни от злото
На Али и Нишу, Катрин и Дейвид, Мерилин и Боб, Ейми и Крейг: всички прекрасни приятели
1
Деветдесет и шест годишният мъж седеше в удобното си кресло и с наслада препрочиташе една книга за Йосиф Сталин. Никой голям издател не би се заел с този текст, изпълнен с откровени хвалебствия на садистичния съветски лидер. Но авторът беше издал ръкописа на собствени разноски, а положителното му мнение за Сталин безкрайно допадаше на възрастния мъж. Беше закупил книгата директно от автора малко преди той да бъде въдворен в психиатрична клиника.
Над голямото имение на стареца не се виждаха звезди, защото от близкия океански бряг прииждаше буря. Макар че беше богат и живееше в лукс, собствените му нужди бяха сравнително скромни. Носеше избелял пуловер, изплетен преди няколко десетилетия, а яката на ризата под него беше закопчана догоре, до месестия му врат с двойна брадичка. Евтини панталони висяха върху безполезните му крака, подобни на скелет. Дъждът барабанеше в хипнотизиращ ритъм по покрива и той се отпусна в креслото, за да потъне в ума и живота на един луд, който беше избил десетки милиони хора, имали нещастието да попаднат под властта на жестокия му юмрук.
От време на време старецът се засмиваше тихичко на някоя фраза, особено на най-зловещите места, и кимаше в знак на съгласие, когато последователите на Сталин разясняваха директните му методи за унищожаване на всички граждански свободи. Очевидно мъжът виждаше в съветския диктатор именно онези лидерски качества, които бяха необходими, за да направят една страна велика, като в същото време накарат целия свят да трепери от страх.
Той бутна надолу дебелите си очила и погледна часовника си. Беше почти единайсет вечерта. Охранителната система се беше включила точно в девет — всички врати и прозорци бяха под професионално наблюдение. Крепостта му беше сигурна.
Една гръмотевица накара светлините в къщата да примигнат. След това те примигнаха още два пъти и угаснаха. В електронното помещение под земята имаше резервен акумулатор за охранителната система, но той беше отстранен предварително, така че системата спря да функционира в момента, в който централното захранване бе прекъснато. Всички врати и прозорци мигновено останаха без надзор. Десет секунди по-късно се включиха мощните резервни генератори, за да осигурят пълна мощност на електрическото захранване на къщата, и охранителната система заработи както трябва. Но точно през тези десет секунди се беше отворил един прозорец, навън се беше стрелнала една ръка и беше уловила дигиталния фотоапарат, подхвърлен нагоре от нивото на земята. Прозорецът беше затворен и заключен секунда преди охранителната система да се включи отново.
Без да забележи това, старецът разсеяно потърка олисялата си глава, покрита с петна. Лицето му отдавна се беше предало на гравитацията и плътта му висеше, като теглеше надолу очите, носа и устата му в постоянна намръщена гримаса. Това, което беше останало от тялото му, следваше същия маршрут на деградация. Вече разчиташе на други хора, за да му помагат да изпълнява и най-прости действия. Но поне все още беше жив, докато толкова много от братята му по оръжие — най-вероятно всичките — вече бяха намерили смъртта си, при това често по жесток начин. Това го караше да изпитва гняв. Историята показваше, че по-нисшите винаги завиждат на онези, които са нещо повече от тях.
Най-сетне той остави книгата. На неговата възраст му трябваха само три-четири часа сън в момента, в който изпиташе нужда от тях — и точно сега изпитваше тази нужда. Той повика помощничката си, като натисна синия бутон на малкото кръгло устройство, което винаги носеше на врата си. Имаше три бутона — един за помощничката, един за лекаря и един за охраната. Старецът имаше и врагове, и болежки, но помощничката беше най-вече за удоволствие.
Жената влезе при него. Барбара беше с руса коса и носеше тясна и къса бяла пола и блуза без ръкави, която му разкри щедра гледка към бюста й, когато тя се наведе, за да му помогне да се прехвърли в инвалидната количка. Условието да носи такива дрехи беше включено в трудовия й договор по негово настояване. Старите богати извратени мъже имаха право на всичко, което поискат. Набръчканото му лице се притисна в мекия й бюст и не се отдели от него. Докато силните й ръце го прехвърляха на количката, той пъхна ръка под полата й. Пръстите му се плъзнаха по задната страна на стегнатите й бедра, докато стигнаха до дупето. После силно го стиснаха. Старецът простена от удоволствие. Барбара не каза нищо — плащаха й добре, за да понася опипването.