Выбрать главу

— Аз чух какво каза той, когато беше завързан за онзи саркофаг, както и ти. Опитваше се да блъфира, че ще ви убие, но всъщност очакваше да умре всеки момент. Освен това, ако те е подозирал, защо изобщо дойде с теб в църквата?

— Защото използвахме информацията за мюсюлманите, която получихме от теб, за да организираме атаката по тази линия.

— Просто така?

— Просто така — отвърна отбранително тя. — И свърши работа.

— Ако някой те е проследил до църквата по-рано и е разбрал какво става, защо ви е оставил да продължите? Защо не е вдигнал тревога? Тогава нямаше да има никакъв риск за Кукин.

Тя се загледа за момент в тъмното развълнувано море, после каза:

— Нямам отговор на това. Не знам защо е станало така.

— Какъвто и да е отговорът, той не е добър за вас. Ако имате предател в редиците си, на Кукин ще му бъде съвсем лесно да ви нападне.

Тя затвори очи и уморено потърка слепоочията си.

— Нали каза, че си уредил транспорт? Можеш ли просто да ме закараш до Лондон? Посред нощ е, а аз съм прекалено уморена, мръсна и още ми е толкова лошо, че в момента не мога да мисля ясно.

Шоу я изгледа, после сви рамене.

— Добре. Транспортът е съвсем наблизо.

„Съвсем наблизо“ означаваше един километър пресечен терен в пълен мрак, преди да стигнат до шосето. До дърветата край пътя имаше мотоциклет, а ключовете бяха под седалката. Шоу й подхвърли резервната каска.

— Не е веспа, но ще свърши работа.

Тя се държа здраво за него, докато стигнат до града. Когато влязоха в Лондон, в небето вече розовееха ивици мътна светлина, а хората, които отиваха рано на работа, кръстосваха все още пустите улици. Разминаха се с няколко таксита и един градски автобус.

Реджи го потупа по рамото и посочи един ъгъл. Шоу намали и спря до входа на метрото. Тя слезе и му върна каската.

— Сигурна ли си, че не искаш да останеш с мен? — попита я той.

— Още на първата бензиностанция щях да избягам през прозореца на тоалетната. Защо да не си го спестим?

Шоу извади телефона от джоба на якето си и и го подхвърли.

— Bonne chance — каза той.

— Това ли е? Няма ли да се опитваш да ме разубедиш? Просто ще ми пожелаеш късмет, така ли?

На Шоу му беше ясно, че част от нея иска да остане. Но точно в момента не се чувстваше готов да направи този компромис.

— Беше просто работа — каза той и натисна газта.

— Благодаря ти, че ни спаси, Шоу — рече тя малко виновно.

— Както вече казах, беше просто работа, Редж.

Той смени скоростта с петата си, отпусна съединителя и потегли, като я остави да продължи сама с метрото.

66

Реджи огледа малкия си запуснат апартамент в Лондон. Имаше легло с табла над главата и дюшек на буци, един стар шкаф, останал от майка й, протъркан квадратен килим, маса и два стола с прави облегалки, котлон, малък вграден хладилник, ниска етажерка, натъпкана с книги, и два мръсни прозореца, които гледаха към задната стена на друга, също толкова неприветлива сграда. Единственото й растение в саксия беше съвсем мъртво, защото необичайната за Лондон горещина по време на отсъствието й беше изпекла стаята, незащитена от централна климатична система. Тоалетната и банята бяха в края на коридора. Хората в блока ставаха рано и ако искаше да се изкъпе с поне донякъде топла вода, трябваше да се събуди преди шест сутринта.

Вече съм на двайсет и осем, а все още живея като студентка.

Реджи си взе душ със студена вода, защото се беше прибрала по-късно, и се преоблече с единствените чисти дрехи, които беше оставила в гардероба си. После събра дрехите си за пране в найлонова торба с намерението по-късно да ги занесе в пералнята, която беше в мазето на блока. Тъй като беше отсъствала известно време, в хладилника й нямаше нищо, годно за ядене. Тя закуси в едно кафене надолу по улицата, като си поръча яйца, кафе и кроасан с масло и ги изяде, без да бърза. Беше заредила телефона си, така че изпрати съобщение на Уит. Отговорът дойде незабавно. Всички членове на екипа бяха успели да се изтеглят безпроблемно. Един от тях дори беше отишъл до вилата, за да прибере личните й вещи, които също бяха доставени в Англия. В съобщението си Уит настояваше да разбере къде е Шоу. Беше написал: „В никакъв случай да не намери Хароусфийлд.“ Реджи му отговори, че Шоу вече не е с нея и тя ще внимава да не я проследи.