— И не си успяла да научиш нищо повече от него? — попита Малъри невярващо, като дори не се опита да прикрие недоумението си.
— Не е лесно да проведеш професионален разпит, докато си повръщаш червата — отговори тя. — А той не е от хората, които доброволно споделят информация. Очевидно има богат опит. С изключение на това, всичко друго са предположения.
— Но организацията му очевидно съществува официално, докато нашата — не — изтъкна Малъри.
— Искаш да кажеш, че могат да ни обвинят в опит за убийство заради всичко добро, което сме направили — каза Уит. — По дяволите, самият Кукин може да ни осъди и сигурно ще спечели делото. Може би всички трябва да си намерим адвокати.
— Не е смешно, Уит — сряза го Лиза. — Това може да застраши цялата ни дейност.
— Шоу не знае къде сме — каза Реджи. — Никога не съм смятала да го доведа тук.
— Нали ви казах? — възкликна Уит и се обърна към Реджи. — Освен това и Дом ни напомни, че си заслужила правото си на доверие.
Реджи погледна Доминик с благодарност, преди отново да се обърне към Малъри.
— Но това не е истинско решение. С техните възможности могат да ни открият. Със сигурност знаят как изглеждаме ние тримата.
— Предлагам всички да останете в Хароусфийлд до второ нареждане — каза Малъри.
Уит и Доминик бавно кимнаха в знак на съгласие.
Реджи обаче възрази:
— Първо трябва да се погрижа за някои неща, но после ще се върна и ще остана тук.
Малъри кимна.
— Добре. А сега да поговорим за по-важни работи, например за Фьодор Кукин и факта, че за съжаление е жив.
— Отново ще се заемем с него, както говорихме вчера — каза Уит.
— Всъщност, след като обмислих подробно този въпрос, съм съгласен с вашия Шоу — изненада ги Малъри.
Реджи, която не знаеше за предишния им разговор, попита:
— В какъв смисъл сте съгласен с него?
Уит отговори вместо професора:
— Има предвид оценката на ситуацията, която направи твоят приятел. Кукин ще започне да ни преследва. Вместо ние да го атакуваме, ще трябва да си пазим гърба.
— Ние също говорихме за това, точно преди да се разделим — каза Реджи.
Малъри се изправи, отиде до празната камина и изтръска пепелта от новата си лула в огнището.
— Така и предположих. Всъщност ми се струва, че тази друга организация може да се окаже по-подготвена да се справи с Кукин, отколкото сме ние.
— Но те няма да си мръднат пръста! — избухна Уит. — Нали ти казах? Те се изтеглят. Явно не ги интересува това, че той продава момичета за сексуални робини. След като се е отказал от търговията с ядрени оръжия, за тях всичко е точно.
— Такава е била ситуацията, преди да разберат кой е той всъщност — каза професорът и се обърна към Реджи. — Ти му каза, нали? Че Уолър е Фьодор Кукин.
— Да, той не знаеше за него.
Малъри се забави няколко секунди, докато разпали лулата си.
— Няма значение. Сега ще провери и това ще реши проблема. След като разбере, че истинският Киевски касапин е на свобода, има голяма вероятност да се заемат с него или да предадат случая на друга подходяща агенция.
— Значи просто ще им прехвърлим нашата работа? Защо те да са длъжни да се справят с него?
Малъри я погледна с любопитство.
— Да не би всъщност да се питаш защо Шоу да е длъжен да се справи с него?
Лицето на Реджи почервеня.
— Не съм казала това, професоре.
— Няма никаква гаранция — възрази Уит. — Може да си имат други задачи.
Малъри се обърна към него.
— В това, с което сме се нагърбили, никога няма гаранции, Уит. Мисля, че правим всичко възможно. Поне в настоящия момент.
— Е, аз не съм съгласен.
— Нямам нищо против несъгласието, стига да не предприемеш самоволни действия.
— А какво ще стане, ако Кукин се отърве?
— Има много други като него. Не възнамерявам да застраша залавянето на всички тях, за да хвана само един.
Уит продължи да недоволства:
— Да, но ние вече му показахме онези гадости от миналото му. Остава само да го убием. Стига и един снайперски изстрел от далечно разстояние. Или отрова в сутрешното му кафе. Или да го намушкаме на улицата с чадър с отровен връх, както направиха с онзи български журналист.