Выбрать главу

— И точно тук започва историята на Фьодор Кукли? — попита тихо Реджи.

Малъри се облегна назад и кимна.

— Още като млад в армията и се издигнал сравнително бързо. Тъй като бил невероятно умен и напълно безмилостен, веднага започнали да го подготвят за разузнаването и в крайна сметка стигнал до тайната полиция и си извоювал деспотична власт. Това се случило горе-долу по времето, когато Червената армия била в Афганистан, където се сблъскала както с достоен противник, така и с началото на падението си. В допълнение към това сателитните държави на Съветския съюз като Полша например започнали да се стремят към свободата с всички сили и нямало да спрат, докато комунистите не паднат от власт. Кукин получавал заповедите си директно от Кремъл — да направи всичко по силите си, за да смаже всяка опозиция. И докато началниците му жънели лаврите на историята, той в крайна сметка се превърнал в човека на място, който трябвало да задържи Киев под опеката на Москва. И едва не успял.

— Как? — попита Уит.

Вместо да отговори, Малъри отвори папката си и даде знак на останалите да направят същото.

— Прочети първия доклад и разгледай снимките към него. Това е най-изчерпателният отговор на въпроса ти.

В стаята настъпи тишина, нарушавана само от остри възклицания, когато някой стигнеше до снимките. Най-сетне Реджи затвори своята папка с потреперваща ръка. Беше се изправяла срещу много чудовища на два крака и въпреки това дълбините на злото, което се криеше в тях, понякога все още можеха да я изненадат и дори да я стреснат. Страхуваше се, че ако дойде ден, в който да не предизвикват такива чувства в нея, това ще означава, че и тя самата е изгубила всяка връзка с човечността. Някои дни дори се тревожеше, че това вече се е случило.

— Неговият собствен вариант на Голодомора — каза Уит с приглушен глас. — Но той е използвал отровни газове, токсини във водоизточниците и ями, където хиляди хора са били изгаряни живи. Мръсно изчадие.

— Кукин е стерилизирал хиляди момичета — добави Реджи почти шепнешком, а паяжината от бръчици около очите й се сгъсти. — За да не могат да родят момчета, които да воюват срещу съветската армия.

Малъри почука с пръст по папката.

— Да, и стотици други подобни жестокости. Както често се случва с лукави хора като него, Кукин е предвидил упадъка на империята много преди по-висшестоящите от него. Инсценирал е смъртта си и е избягал в Азия, а от там в Австралия и в крайна сметка се е озовал в Канада, където е изградил живота си наново — с фалшиви документи за самоличност и личен чар, с който е успял да прикрие садистичната си природа. Светът го смята за законен и успешен бизнесмен вместо за масов убиец и военен престъпник, какъвто е в действителност. Отне ни цели три години, за да съберем информацията в тази папка.

— И къде е той сега? — попита Реджи.

Не откъсваше поглед от снимката, която беше извадила от папката. На нея се виждаше отворен масов гроб, в който всички скелети бяха мънички, защото бяха на деца.

Малъри запали лулата си и над главата му се издигна зловонен облак дим.

— Това лято ще ходи на почивка във френския Прованс — в едно градче на име Горд, ако трябва да сме съвсем точни.

— Чудно ми е какво ли ще бъде чувството — каза Реджи, без да се обръща към никого от останалите.

— Кое чувство, Редж? — попита любопитно Уит.

Тя отново погледна към снимката с детските кости в отворения гроб.

— Чувството да умреш на такова красиво място, разбира се.

7

Дългата среща беше свършила и вече се здрачаваше, но Реджи имаше още работа. Тя се измъкна от запустялата къща и спря за момент, за да огледа околността в угасващата светлина. Откакто щабът на организацията на Майло Малъри се беше настанил тук, Реджи беше прочела доста за историята на имението. Някога на мястото на настоящата постройка бе имало замък. Земите наоколо били владение на богат феодал, който властвал над хората си с оръжие и готовност във всеки миг да строши нечий череп с бойната си брадва.

По-късно замъкът се срутил, а на негово място било издигнато имението. С разпадането на феодалната система господарите заменили оръжията със заплахи от затвор за длъжници, ако фермерите, арендатори на техните земи, не плащали дължимото. Имението останало притежание на една и съща фамилия в продължение на много поколения, като в крайна сметка го наследили далечни братовчеди на първоначалните собственици, чиито доходи не били достатъчни, за да го поддържат. По време на двете световни войни Хароусфийлд — Реджи така и не беше установила със сигурност откъде идваше името — било болница за ранени войници. След това пустеело в продължение на десетилетия, докато правителството най-сетне не се почувствало длъжно да се погрижи за някаква минимална поддръжка. Малъри го беше открил и си беше послужил с измама, за да получи правото да го използва. За външния свят имението беше просто място за неформални срещи на ексцентрични университетски преподаватели, чиито занимания бяха колкото езотерични, толкова и безобидни.