По гърба му също имаше следи от насилие. Колан, кожен каиш или въдица, чиито метални водачи захапваха момчешката му кожа и го жилеха като армия от хиляда оси. Това бяха инструментите на баща му и житейските уроци, които даваше на единственото си дете.
Добрата му майка винаги се бореше за него и дори понякога нападаше далеч по-едрия си съпруг чийто ръст и конструкция в крайна сметка самият той беше наследил. За верността си към своето дете тя беше наказвана още по-жестоко. След това двамата с часове лежаха на пода, прегърнати в общата си болка, като се грижеха за раните си, проливаха сълзи и тихо говореха на френски, така че техният баща и съпруг да не ги чуе, защото това несъмнено щеше да предизвика нов изблик на ярост.
Кукин беше излъгал Алън Райс, а по-късно и Джейни Колинс, или както там беше истинското й име. Баща му не беше умрял при битов инцидент в къщата им в Русийон. Всъщност бащата на Кукин никога не беше ходил нито в Русийон, нито където и да било във Франция. Едно бедно семейство от провинциална Украйна по онова време нямаше откъде да се сдобие нито с пари, нито с разрешително за такова пътуване. Дори нямаше да стигнат до границата. Ако нямаха нужните документи, нямаше никаква причина да ги пуснат извън пределите на съветската империя. По-скоро щяха да ги екзекутират на място, а телата им щяха да бъдат оставени на пътя като боклук, паднал от някой камион, за назидание на останалите, които замисляха подобно неподчинение. И Кукин трябваше да признае, че това щеше да бъде много ефикасно предупреждение. По-късно и той беше отправял такива.
Едва след като се беше издигнал на висок пост в КГБ, на най-верните като него беше разрешено да пътуват извън страната. Беше получил специално разрешително, за да заведе майка си до родното й място. Беше остаряла без време и не й оставаха много години. Къщата им не беше обитавана и макар че Кукин тогава нямаше много пари, беше намерил начин да я купи на майка си. Тя щастливо живя в нея в продължение на пет години, до смъртта си. Кукин я посещаваше от време на време. Тя го наричаше с френско име, което с отслабналия си ум смяташе за истинското му име. Верен на Съветите до мозъка на костите си, Кукин щеше да убие всеки човек, който го нарече по този начин, но когато старата му болна майка произнасяше това име, той само кимаше, проливаше една-две сълзи и стискаше сухата й ръка, като отговаряше на всичките й въпроси като добър френски син, който иска да зарадва любимата си маман.
Кукин се вторачи през прозореца на хижата към недалечния бряг, напрегнал слух в очакване на шума от автомобилни гуми по натрошения чакъл от другата страна на къщата. Той погледна часовника си. Алън Райс трябваше да пристигне след не повече от двайсет минути. Погледът му отново се върна към водата и в мислите му изплува друг спомен. Този път споменът беше щастлив.
Разбира се, Азовско море беше твърде плитко, за да осъществи своя план. Ето защо в една безлунна нощ през октомври преди няколко десетилетия, порасналият и много възмъжал Кукин, вече високоценен служител на страховитото КГБ, беше извлякъл баща си от колибата му, беше го натоварил на една лодка и беше отплавал към по-дълбоки води. Минаха през Керченския пролив, за да влязат в Черно море — десет пъти по-голямо от съседното Азовско море. Още по-важното беше, че най-дълбоката му точка беше на повече от две хиляди метра.
Кукин беше спуснал котва и заедно с тримата си другари, които бяха дошли да му помогнат, бяха завързали баща му с най-здравата рибарска корда, която успяха да намерят. Очите на стария Кукин бяха изскочили от ужас още в началото на подготовката. За кордата и за дебелите стоманени кабели, с които бяха омотали главата и раменете му, бяха завързани два метални контейнера от по двеста литра всеки, пълни с пясък. Това беше една от любимите техники на съветските охранителни служби, когато трябваше да елиминират някого. Някои от офицерите в КГБ дори ги наричаха „златните пантофки“.
Кукин беше погледнал в очите на баща си за последен път. Сега ролите им бяха разменени. Големият беше станал малък, а малкото момче вече беше силен мъж, повече от способен да се справи с чудовището, което го беше наказвало толкова безмилостно. Кукин му заговори на два езика. Първо му го каза на френски — знаеше, че старият кучи син разбира този език, макар и неохотно. После и на украински — който щеше да му бъде съвсем ясен.