След това преметнаха контейнерите през борда и само след миг кабелите се опънаха и старецът също полетя във водата, като крещеше от ужас. Всичко свърши за няколко секунди. Кукин пое руля и ги върна там, откъдето бяха отплавали. Погледна само веднъж зад гърба си към мястото, където неговият мъчител щеше да преживее последните си мигове. След това се обърна напред и спря да мисли за него.
Джипът пристигна. Алън Райс беше тук с обещаната информация.
Беше дошло времето Фьодор Кукин да открие и залови още един враг, който беше пожелал да го нарани.
72
Кукин се обърна към Райс.
— Нали не си използвал самолета на компанията?
— Не. Наех частен самолет от името на една от регистрираните ни фирми, както ми каза. Не могат да го проследят нито до теб, нито до мен.
— И през цялото време беше в скривалището извън града?
— Да. Точно както ме инструктира. Работех само по кодирани телефонни и компютърни линии.
Райс замълча, преди да попита:
— Смяташ, че ме преследват?
— Не. Преследват мен, но могат да използват теб, за да ме открият. Имах избор да те убия или да те скрия. Аз избрах второто.
Райс го погледна така, все едно всеки момент щеше да повърне. Кукин го сграбчи за ръката и нареди:
— А сега докладвай.
— Беше доста впечатляващо как успяхме да се доберем до тази информация. Технологията, която използвахме, наистина е забележителна. Започнахме с…
Кукин предупредително вдигна ръка.
— По същество, Алън.
— В базите от данни не открихме нищо, за което да се хванем. Несъмнено, ако имахме достъп до файловете на американците или дори на Интерпол, щеше да бъде съвсем различно. Но ние нямаме такъв достъп, така че трябваше да се обърнем към други източници. Потоците от информация в тях бяха гигантски, а протоколите за достъп до сървърите — твърде сложни, но…
— По същество! — каза рязко Кукин.
Райс заговори по-бързо:
— Накрая стигнахме до вторичния пазар на охранителни записи.
— Вторичен пазар на охранителни записи? Обясни.
— В днешно време навсякъде има камери за наблюдение. Не говоря за хората, които обикалят с мобилните си телефони и снимат всеки път когато някоя знаменитост направи нещо глупаво, така че после всичко излиза в интернет. Говоря за камерите на банкоматите, по улиците, на офис сградите, съдилищата, летищата, гарите и милиони други такива места. Целият Лондон е като една голяма проклета камера, особено след новите наредби за борба със задръстванията. В резултат от всичко това се записват буквално трилиона байтове изображения, които се съхраняват на огромни сървъри. Това улеснява работата на полицията. За всяко едно престъпление, ако е извършено на обществено място, има доста приличен шанс да е заснето отнякъде.
— Да, но как ни помага това? — попита скептично Кукин. — Не вярвам, че в старинното градче Горд също има такива камери.
Райс отвори лаптопа си и го сложи на една дървена масичка за кафе.
— Не, подходихме от друг ъгъл. Трябва да знаеш, че голяма част от тази информация не се съхранява на място. По-малките компании и средно големите административни единици просто не разполагат с нужния капацитет, а съхраняването и поддържането на данните са ужасно скъпи дори за огромни корпорации и големи градове. А какво правят хората, когато имат нужда от нещо, за което не са технически подготвени или не могат да инвестират толкова много средства, за да се справят сами?
— Прехвърлят дейността към външни подизпълнители, специализирани в съответната област.
— Точно така. Затова голяма част от тази информация се съхранява централно, в огромни сървърни комплекси в целия свят. Представи си нещо като гигантски шкафове с папки, организирани по държави, щати, големи и малки градове и предградия или пък разделени на правителствени учреждения, банки, бизнес сгради и дори военни обекти, както и на десетки други категории. В общия случай данните се съхраняват с години, а понякога дори вечно. Освен това не говорим за милиарди натрупани снимки. Всичко е в дигитален формат. Мястото, което е необходимо за съхранение на данните, е сравнително малко.