— И човек никога не знае кога нещо от тази информация може да се окаже ценно?
— Точно така. Да кажем, че някъде има снимки на някой служител, който се среща пред сградата с един и същ човек в продължение на седмици. В момента на срещите това може да не означава нищо, но след две години, когато бъде установена кражба на фирмени тайни, тези записи могат да помогнат на компанията да заведе дело за промишлен шпионаж срещу въпросния служител.
— Разбирам. Продължавай.
— Още преди години някои предприемачи са оценили възможностите в тази нова област и са се възползвали от възможността да създадат солидни международни компании, базирани на факта, че по същество сме се превърнали в общество на Големия брат. Именно тук е ключът към постигането на нашата цел. Определени хора в някои от тези компании бързо са осъзнали, че записаните изображения могат да бъдат ценни за много други интереси освен за първоначалния клиент. Всяка камера записва и много други неща освен тези, заради които е монтирана на съответното място. И това няма нищо общо с мотивацията на клиента, който е монтирал камерата. Но ако знаеш, че някой човек е бил на определено място по определено време и искаш да се сдобиеш с компрометираща снимка на този човек, най-вероятно има негово електронно изображение, което вече е записано на някой сървър.
— Значи по същество тези служители на компаниите продават изображенията на хора, които се интересуват от тях по съвсем различна причина от тази, поради която е монтирана охранителната камера?
— Точно така. Те дискретно разгласяват, че срещу съответната сума могат да направят проверка и да предоставят снимката на определена цена. Някои са стигнали и още по-далеч, така че самите компании, които събират и съхраняват тази информация, официално продават изображенията на трети страни. Очевидно в някои държави законите са по-неясно формулирани или недостатъчно изчерпателни по въпроса за евентуалното използване на записаната информация, така че компаниите имат възможност за такива маневри. А първоначалните клиенти или не се интересуват, или още по-вероятно изобщо не знаят за вторичната употреба на данните.
Точно това използвахме ние. Изпратихме дигиталните изображения от твоите рисунки и снимката на жената на една добре позната платформа за сървъри, която покрива голям брой европейски страни. Те сравниха изображенията с всички данни, с които разполагат. При първата проверка не открихме нищо, но на втората успяхме.
— И какво открихте?
Райс набра няколко команди на лаптопа си и го завъртя така, че Кукин да вижда екрана.
— Едно-единствено съвпадение, но все пак е по-добре от нищо — обясни той. — Снимката е направена пред един хотел в Цюрих преди седем месеца.
Кукин се наведе напред, за да разгледа изображението. Нямаше съмнение, че това е високият мъж.
— Добре, но кой е той?
— Все още не знаем.
Кукин удари с длан по масичката.
— Значи това не ми върши работа!
— Евън, моля те, имай търпение. Погледни жената, която е с него.
Кукин отново се вторачи в екрана. Жената беше висока, слаба и руса. Освен това ръката й докосваше неговата.
— Заедно ли са? — обърна се той към Райс.
— Явно да. Обадихме се в хотела. Не искаха да ни съобщят никаква информация за нито един от двамата, така че се наложи да пуснем и нейната снимка за проверка във вторичните бази данни.
— И открихте нещо, така ли?
— Повече от това — отговори Райс и му подаде една папка. — Знам, че предпочиташ докладите на хартия.
Кукин взе папката, но не я отвори.
— Как се казва? — попита той.
— Кейти Джеймс.
73
Реджи искрено попита:
— Не може ли да продължим да се преструваме на нормални поне докато вечеряме?
— Наистина ли е толкова важно за теб?
— Всъщност да.
Шоу стрелна с поглед един сервитьор, който се навърташе наблизо.
— Добре, сигурно и без това тук не е най-подходящото място за този разговор.
Донесоха им храната и двамата поведоха разговор, обичаен за хора, когато са на ресторант. Поръчаха си още една бутилка вино, този път червено, и го изпиха докрай. След това им донесоха и кафе и двамата си разделиха един десерт, покрит с кокосови стърготини и лентички от бяла глазура. Шоу плати сметката с кредитна карта.
— „А. Шоу“? — попита Реджи, когато забеляза името на картата му. — Какво означава „А“?