— Явно това, че съм рискувал живота си, не означава нищо.
Реджи спря и седна до него на ръба на леглото. После сведе очи към пода и въздъхна.
— Напротив, означава много.
— Тогава какъв е проблемът? Знам, че Кукин е от лошите.
— Но знаеш и какво се канехме да направим с него.
— Изглеждаше ми доста очевидно.
— Да разбирам ли, че не играеш по такива правила?
— Не, освен ако не е въпрос на оцеляване. Тогава правя всичко, каквото е нужно, за да си тръгна жив.
— Разликата не е съвсем маловажна. Това е съвсем различна философия.
— Като вече ти казах, не разполагам с властта да арестувам когото и да било.
— Да, вярно.
Тя се изправи, отиде до прозореца и дръпна завесите.
— Най-хубавият изглед в цял Лондон — отбеляза Шоу, като застана до нея.
Благодарна за временната смяна на темата, Реджи посочи един огромен светещ кръг в далечината и попита:
— Бил ли си на „Окото“?
„Окото“ приличаше на гигантско виенско колело.
— Веднъж, но само защото един тип, когото следях, реши да се качи на него.
Реджи посочи една сграда.
— А знаеш ли, че Клод Моне е нарисувал моста „Ватерло“ от един балкон ей там? А че Фред Астер е танцувал на покрива на хотел „Савой“?
— Не, не знаех.
Тя дръпна завесите обратно и се обърна към него.
— И все пак най-невероятната история, която съм чувала за хотел „Савой“, е за котарака Каспър.
— Котаракът Каспър?
— Да. Той очевидно е най-старият гост тук. Всеки път когато в „Савой“ има официална вечеря и гостите са само тринайсет, Каспър заема четиринайсетото място.
— Заради суеверието, че първият човек, който си тръгне от маса с тринайсет души, ще умре?
— Точно така. Мисля, че Агата Кристи дори е написала криминален роман за това.
— И все пак, да вечеряш в компанията на котка?
— Каспър е издялан от дърво, така че е безценен гост на всяка вечеря — най-малкото защото никога не казва нещо неподходящо.
— Хубава история — каза Шоу.
— Да, нали? — отвърна тихо Реджи.
— Колко други като Кукин е имало? — попита Шоу.
— От моите думи ли си направи това заключение? Не е достатъчно основание.
— Всъщност не — отговори той.
— А от какво?
— Човек никога не е толкова добър при първия опит.
— Не съм съвсем сигурна, че бяхме много добри. Както сам каза, Горд беше пълен провал.
— На място винаги се случват неочаквани неща, независимо колко внимателно си планирал всичко. Но мисля, че имате два основни проблема, които може би са свързани.
Тя се отпусна на леглото и вдигна поглед към него.
— Добре. Какви са те?
— На първо място попаднахте в засада. Това означава, че или сте позволили на някой да ви шпионира, или сред вас има предател.
— А вторият проблем?
— Кукин все още е някъде там — каза той и почука по папката, която беше извадил от сейфа. — И ако човекът, описан на тези страници, не е сериозно омекнал през годините, той няма просто да си тръгне и да ви остави на мира. Ако наистина е очистил онези мюсюлмански терористи, значи все още умее да убива. А ако освен това има и човек във вашите редици, който работи за него, проблемът става още по-сериозен.
— Ако имаше свой човек сред нас, как изобщо го закарахме в катакомбите?
— Не знам. Но във всеки случай въпросът е друг: какво ще правите сега?
— Съвсем честно казано, това е малко непозната територия за нас.
— Затова искам да ви помогна.
— Повярвай ми, нямаш представа в какво се забъркваш.
— Точно за това те моля и аз: повярвай ми.
— Никога не съм се доверявала на никого — каза напрегнато тя. — Понякога не се доверявам дори на себе си.
Той седна до нея на леглото.
— Как изобщо се забърка във всичко това?
— А ти как се забърка в това, с което се занимаваш? — отговори ядосано тя.
— Всъщност беше против волята ми.
— Е, добре. Аз доброволно поех по моя път.
— Тогава и аз доброволно ще дойда с теб.
— Защо? Защо искаш да ми помогнеш?
— Нямам възможност да помагам на много хора. Когато имам такъв шанс, се опитвам да не го пропускам.
Гневът на Реджи утихна и тя го докосна по бузата.
— Коя беше Ана?