— Една жена, която беше важна за мен. Нали ти казах.
— Съжалявам.
— И аз.
— Аз не съм Ана, Шоу.
Очите му заблестяха.
— Знам. Никой не може да бъде Ана.
Той понечи да каже още нещо, но Реджи сложи ръка на устата му.
— Недей, моля те — каза тя.
Шоу я погледна, докато ръката й се плъзна от устата към бузата му.
— Реджи?
Тя поклати глава, изправи се, разкопча ципа на роклята си и я свали. После застана пред него по бикини и сутиен. Все едно чакаше да й каже да спре. Шоу не каза нищо, а продължи да я гледа. Най-сетне той вдигна ръка към хълбока й и леко го стисна. Тя го бутна към леглото и се отпусна върху него.
Реджи му се нахвърли, хапеше го по долната устна, после го целуваше по врата и по лицето и отново жадно се връщаше на устата му, докато двамата забързано си сваляха дрехите. В движенията им имаше енергия, гняв, отчаяние и дори едва овладяно насилие, докато се бореха един с друг.
И от двамата се стичаше пот, защото дори новата климатична инсталация на хотел „Савой“ не успяваше да се справи с горещината, предизвикана от енергичните им движения. Накрая се отпуснаха на леглото с преплетени крайници — косата й беше в очите му, коляното му беше между краката й, а ръката й беше обвита около главата му. Тя нежно го погали по лицето и го целуна.
Шоу лежеше със затворени очи и дишането му бавно се нормализираше.
— Явно и на теб чакането се е сторило толкова дълго, колкото и на мен — каза тя, като продължаваше да диша тежко.
Той се отдели от нея и се облегна на таблата на леглото.
— Нещо лошо ли казах?
— Ти не си виновна за нищо, Реджи.
Тя се притисна в него и разсеяно погали космите на гърдите му.
— Нямаше ли да бъде хубаво, ако можехме да поживеем така още малко? Да кажем, още няколко години?
— Щеше да ни омръзне, не мислиш ли?
— Иска ми се да го разбера лично.
Просто не си го представям, помисли си Шоу.
74
Двамата заспаха дълбоко, станаха късно на следващата сутрин и влязоха заедно в банята, като се редуваха да се сапунисват под душа. Пет минути по-късно вече отново правеха секс, докато горещата вода се излизаше върху тях. След това Реджи се облече и седна на леглото до Шоу, който беше само по халат.
— И какво ще правим сега? — попита тя, като изпитателно го погледна в очите.
— Не знам. Все още не сме разрешили проблема с Кукин. И ти все още не си ми казала достатъчно, за да мога да ти помогна.
— Всъщност говорех за секса.
Той я погледна леко объркан.
— Предполагам, че искам да знам какво става, защото съм момиче — обясни Реджи. — Сигурно момчетата приемат всичко едно към едно.
— Беше страхотно, но аз все още трябва да разбера повече за вашата организация.
— Много мило от твоя страна. Но ако ти кажа, ти ще трябва да разкажеш на други хора. Не мога да позволя това да се случи.
— Какво стана с доверието?
— Както вече знаеш, аз не се доверявам лесно.
— Аз също. Не мисля, че се доверявам на теб.
— Мислиш?
— Ами очевидно с доверието съм напреднал повече от теб.
— Значи вярваш, че Кукин ще тръгне да ни преследва и сред нас може би има предател?
— Дори да няма предател, той все пак може да ви преследва.
— Не съм сигурна. Действахме с отлично прикритие.
— Не знаеш колко е добро прикритието ви, защото все още никой не го е подлагал на изпитание. А този тип ще го провери — и още как. Освен това не можете да прикриете следите си. Бяхте принудени да бързате. Може би сте забравили нещо. Може би някой е чул или видял нещо. А сега той е някъде там и планира как да се добере до вас. Можеш да бъдеш сигурна, че денонощно се занимава с това.
— Откъде знаеш?
— Ако бях на негово място, аз щях да правя същото.
— Много мило, че двамата с него мислите по един и същ начин. Не забравяй, че той ще преследва и теб.
— Точно така. Затова ще работим заедно. И може би ще се доберем до него, преди той да се добере до нас.
— Твоята организация вече загуби интерес. Да не би да казваш, че ще работиш извън нея?
— Да, ако се наложи.
— Стори ми се, че този Франк нито проявява разбиране, нито прощава лесно.
— Така е.
— Тогава защо ти е да се забъркваш?