Уит вдигна поглед към двуметровия широкоплещест мъж с яки мускули, които се очертаваха под ризата му.
— Добре де, влизай. Но не казвай, че не съм те предупредил.
Веднага щом Шоу пристъпи напред, Уит извади пистолета си — или поне се опита. Шоу го блъсна с рамо в стената, изтръгна пистолета от ръката му, подкоси го с бърз ритник и притисна подметката си номер 48 в главата на ирландеца. След това извади пълнителя, дръпна затвора, изкара патрона от цевта и прибра пълнителя и патрона в джоба си, преди да подхвърли празния пистолет обратно на Уит. Накрая се протегна, хвана го за рамото и го дръпна, за да се изправи.
— Ако искате да хванете Кукин, ще трябва да започнем тази операция по-скоро.
— Каква операция?
— Операцията, която очевидно ще планираме заедно с него — отговори яростно Реджи.
— Не изглеждаш особено щастлива — отбеляза Уит, докато разтриваше удареното си рамо.
Реджи погледна към Шоу.
— Както той ти каза, всъщност нямах избор. Къде е професорът?
— Ето ме.
Тримата се обърнаха към коридора. Професор Майлс Малъри държеше пистолет, насочен към Шоу.
— Ще заповядате ли насам, мистър Шоу? — попита Малъри. — Мисля, че трябва да поговорим. Освен това имайте предвид, че оръжието е заредено, а аз съм доста добър стрелец.
Шоу не се поколеба, а влезе през отворената врата.
— И аз искам да поговорим, професоре. Надявам се да разбера защо сте сметнали за необходимо да заповядате на един от хората си да ми инжектира доза ботулин, която е достатъчна да убие носорог.
76
Кукин посвети целия ден на проучване на папката с информация за Кейти Джеймс. Когато обърна и последната страница, той извика Райс в стаята.
— Тук има много неща за нея, но не и къде се намира в момента.
— Живяла е в апартамент в Ню Йорк, но след като я уволнили, не можела да си плаща наема и се наложило да се изнесе. Не е оставила адрес за препращане на пощата. Доколкото разбрах, има навика да се нанася в домовете на бивши колеги по целия свят за по няколко дни или няколко седмици.
— Естествено, спомням си историята, по която работеше тя доскоро — отбеляза Кукин.
— Кейти Джеймс беше един от основните играчи, които изкараха цялата конспирация наяве. Дори сега не се знае цялата истина.
— Заровена е дълбоко — отговори Кукин с тон на познавач. — Защото истината може да компрометира важни хора. Винаги става така.
Райс почука с пръст по купчината листа от папката.
— Според мен Колкото и добра журналистка да е, в което не се съмнявам, няма как да е работила сама през цялото време.
— Имаш предвид, че е получила съдействие от лобиста Бил Йънг? И по тази причина скоро след това са се озовали заедно в Цюрих?
— Напълно е възможно.
— Може би има и други, по-вероятни обяснения — каза Кукин. — Но всъщност не ме интересува какви са те. Трябва да я открием.
— Мога да накарам няколко души да се заемат с това. Да проверят архивите на авиокомпаниите и кредитните карти…
— Не, аз ще се оправя.
— Но…
Кукин се изправи, като хвана папката с дясната си ръка.
— Алън, нали ти казах да се съсредоточиш върху бизнеса. Аз ще се занимавам с въпроса, докато не бъде решен.
Той сведе поглед към помощника си.
— И така, предполагам, че в офиса не е имало необичайни събития?
— Необичайни събития? — повтори Райс.
— Необичаен интерес към местоположението ми от страна на трети лица — официални или не?
— Лично аз не съм виждал или чувал нищо подобно. Бизнесът върви както обикновено.
— Значи е възможно да се прибера с този самолет — каза Кукин, но сякаш говореше повече на себе си, отколкото на Райс.
— Да, Евън, разбира се. В крайна сметка ти плащаш за него.
— Да, знам. Ще бъда готов да тръгна след час. Предупреди пилотите.
Кукин събра нещата си в малка чанта. Едно от многобройните предимства на частните самолети беше, че човек можеше да вземе каквото си иска на борда. Оръжия, експлозиви, пленници. Кукин беше превозвал и трите.
След като затвори чантата, той вдигна телефона и натисна един бутон.
— Паскал?
— Да, мистър Уолър?
— Заминавам за Монреал. Искам да дойдеш с мен.