— Тъй вярно, сър.
Кукин погледна снимката в ръцете си. Много красива жена. Беше твърде възрастна и твърде бяла, за да попадне сред неговите секс робини, но въпреки това беше привлекателна. Той се запита колко близка беше с онзи мъж. Надяваше се да е достатъчно близка. Дотолкова, че да я използва, за да се добере до него.
77
Шоу се настани на един стол в библиотеката. Камината не беше запалена; денят беше топъл, но облаците в небето се сгъстяваха, сякаш обещаваха гръмотевична буря. Реджи и Уит застанаха до вратата. Професор Малъри, все още с пистолет в ръка, седна срещу Шоу. Лиза застана до дългата маса. Доминик с ранената ръка се подпираше на отсрещната стена. Всички бяха приковали погледи в Шоу.
— Предпочитам този пистолет да не е насочен към мен до момента, в който решиш да го използваш — каза Шоу. — Този модел има предпазител на ръкохватката и често се случва спусъкът да е много чувствителен.
Малъри леко наведе пистолета към пода.
Уит се обърна към него.
— Какво искаше да каже той с този ботулин, по дяволите?
Преди Малъри да отговори, Реджи пристъпи напред, извади спринцовката от дамската си чанта и я остави на масата до професора.
Когато тя отстъпи назад, Малъри погледна спринцовката.
— Ботулинът дълго време е смятан за най-токсичната отрова на света — отговори той с поучителен тон. — Но освен това има и безкрайни медицински приложения, като най-известното, естествено, е за производство на козметичния препарат ботокс.
— От него човек умира бързо, но в мъчителна болка — добави Шоу, без да откъсва поглед от лицето на професора.
— С теб нямаше да стане така — обяви професорът. — Както виждаш, спринцовката е заредена с две различни вещества в две отделения с полупропусклива преграда. Второто вещество е мощно обезболяващо. Щеше да изгубиш съзнание и нямаше да усетиш нищо.
— Докато умирам.
— Ами да — съгласи се професорът. — Все пак това беше идеята.
— Майлс! — възкликна Лиза. — Как ти дойде на ума? Ние не правим така с невинни хора!
— Е, най-лесният отговор е, че тогава не знаех доколко е невинен мистър Шоу — както и сега, честно казано. Беше ми известно единствено, че той е научил за нашата операция и плана за Фьодор Кукин. Струваше ми се най-малкото проблематично да го оставя да си тръгне.
— Но да заповядате да го убият? — попита ледено Реджи. — Ние не сме-убийци…
Тя спря, пребледня и извърна поглед. Уит, Доминик и Лиза не можеха да се погледнат в очите. По лицата им се четеше, че всички си мислят едно и също.
Технически погледнато, всъщност сме точно такива.
— Беше стратегическо решение, което взех по време на операцията — отсече Малъри. — Не съм го взел лесно или без угризения на съвестта.
— Е, от това ми става по-леко — каза саркастично Шоу. — Но въпреки това съм жив.
— Да, понякога плановете се провалят.
— Нека ти кажа от какво ще ми стане още по-леко.
Малъри и останалите се спогледаха.
— От какво? — попита той.
— От това да оставиш този пистолет. Преди да се наложи да направя нещо по въпроса.
Двамата мъже се погледнаха в очите. Докато Реджи ги наблюдаваше, изпита чувството, че гледа два овена, които се канят да сблъскат рогата си. Все пак Малъри най-сетне остави пистолета на масата до себе си, безобидно обърнат към стената.
— Кукин — каза Шоу. — Той е жив и се готви за удар.
— Прикритието ни беше много добро — отбеляза Малъри.
— „Много добро“ не е достатъчно. Прочетох материалите за този тип. Подобно умствено състояние често е свързано със склонност към обсесия, която излиза извън всякаква логика и очаквания. Просто трябва да приемем, че той вече издирва всички нас и в някакъв момент ще ни открие. Когато това се случи, какво сте готови да направите?
— Ще го убием — отговори Уит. — Точно това трябваше да направим поначало. Всъщност аз щях да го застрелям в главата, ако ти не ме беше спрял.
— В интерес на истината ние също щяхме да умрем, ако той не беше дошъл — напомни му Реджи.
Уит я погледна мрачно.
— Това е рискът на професията. Аз бях готов да го поема. Мислех, че ти също си готова.
— Няма смисъл да говорим за миналото, ако искаме да решим бъдещите си проблеми — каза Шоу, без да откъсва поглед от Малъри. — Готови ли сте да се справите с тях?