Малъри се облегна назад.
— Какво предлагаш?
— Трябва ми цялата информация за Кукин, с която разполагате. Ако успеем първи да се доберем до него, след това ще го поема аз.
— Какво точно означава това? — попита Уит.
— Предполагам, имате доказателства, че той наистина е Фьодор Кукин и е извършил всички онези престъпления?
— Точно така.
— В такъв случай той ще бъде изправен пред съда.
— Ние не правим нещата точно по този начин, Шоу — каза Малъри.
— Ами аз правя нещата малко по-различно. Но си мисля, че в Украйна има съд, който живо ще се заинтересува от него. Съмнявам се, че ще си тръгне жив от тази страна.
— Може би е така, но не вярвам, че нашите доказателства ще издържат в съда. Не се съмнявам, че сме прави от гледна точка на морала, но съдебната система явно вече не се интересува от подобни съображения. Но по същество, ако той наистина бъде осъден, ще се разбере ли за нашето участие?
Шоу хвърли поглед към Реджи.
— Не, не виждам причина да се огласява.
— Значи всичко опира до това дали можем да ти имаме доверие.
— За бога, Майлс — намеси се Лиза. — Ако човекът искаше да ни унищожи, със сигурност вече е имал такава възможност.
— Права е — каза Реджи. — Дори нямаше нужда да го водя тук. Вече беше открил имението.
Малъри явно беше заинтересуван от това.
— Мога ли да попитам защо искаш да ни помогнеш?
— По съвсем проста причина. Кукин го заслужава — каза Шоу. — Ако мога да ви помогна да го заловите, ще бъда повече от щастлив да го направя.
— И хората, с които работиш, нямат нищо против?
— Не съм искал позволение.
— Това не е ли проблем?
— Не, освен ако вие не го превърнете в проблем — каза Шоу и се изправи. — Вече си губим времето. Разбрахме ли се? Ще заловим Кукин и той ще бъде съден?
Малъри погледна останалите.
— Ако никой не възразява, според мен можем да те поздравим с добре дошъл в нашия екип.
Шоу извади пълнители на Уит от джоба си и му го подхвърли. После погледна към Реджи.
— Всъщност предпочитам да го наричаме временно сътрудничество.
78
Кукин стисна ръката на мъжа и го потупа по рамото.
— Благодаря ти за помощта, приятелю.
Двамата бяха в скривалището на Кукин в покрайнините на Монреал. Мъжът беше с фигурата и увереното поведение на човек, който вероятно се скиташе сам по тъмни улици в непознати градове, без да се страхува от нищо. Преди петнайсет години беше на позицията, която в момента заемаше Паскал, преди да се отдели и да започне собствен бизнес.
— Усещам, че нямаш търпение да започнем, Евън. Все пак се познаваме много отдавна.
Кукин му наля питие и го побутна по масата към него. Мъжът отпи, задържа чашата в ръката си и продължи:
— Тя е оставила следа. Не е много ясна, но все пак има неща, за които да се заловим.
Кукин го погледна в очакване. Мъжът пресуши чашата си, избърса устни и отвори една папка.
— Кредитни карти и пътувания. От Цюрих е взела полет на „Суисеър“ до Франкфурт. Във Франкфурт е наела кола. Километражът показва, че не се е отдалечавала на повече от един час път извън града. Което все пак очертава доста голяма площ. Отседнала е в малък хотел във Висбах. Не е ясно защо е била там и какво е правила. Ще трябва да изпратя хора на място, за да се съберем тази информация.
— Нека първо да чуя останалото.
— От Франкфурт е продължила към Париж. Останала е там четири дни. От Париж е заминала за Лондон, през тунела под Ламанша. Не е ясно къде е отседнала в Лондон. От този период няма записи от кредитните й карти.
— Разбрах, че от време на време отсяда в домовете на приятелите си, явно в тяхно отсъствие.
— Значи това е обяснението. В такъв случай няма как да остави следи. След това се е върнала в Щатите. Ню Йорк, Вашингтон, Сан Франциско. Ако е работила за някого през това време, нямаме данни.
— А мобилният й телефон? Нали сега могат да се проследяват по джипиес мрежата?
— Опитахме и по този начин. Очевидно е изключила джипиес чипа на телефона си. А в такива случаи не може да се разчита на триангулация по разположението на мобилните клетки. Ако разполагах с ресурсите на ФБР или Агенцията за национална сигурност, нямаше да бъде толкова трудно, но според мен тази жена не иска да бъде открита.