— Да?
— Няма следа от нея, господине — каза Мануел.
— Обади се на останалите екипи. Организирайте периметър на десет пресечки около банкомата. Четирима души да претърсят пеша всеки квадратен сантиметър от него, като започнат от тази точка. Двама души в коли да обикалят периметъра, един по часовниковата стрелка и един в обратната посока. Ще дойда възможно най-бързо. Току-що е изтеглила пари, значи е логично да се предположи, че ще ги похарчи за нещо — проверявайте всички магазини или ресторанти, които ви се сторят подходящи.
Той прибра телефона в джоба си. Беше убеден, че няма да я открият по заобиколния начин. Щеше да бъде прекалено голям късмет да се случи така. Такива неща ставаха във филмите, но не и в живота. Но сега вече разполагаха с периметър. А почти никой на света не умееше да работи в периметър по-добре от Фьодор Кукин.
81.
— Разкажи ми за приятеля на Кукин — предложи Шоу.
— Кой приятел? — попита Реджи.
— Слабият мъж с бялата коса, който простреля Доминик в ръката.
Беше късно вечерта и двамата седяха в една малка стаичка на втория етаж в Хароусфийлд, която Реджи използваше за нещо като кабинет заедно с Уит. Беше тясна и претъпкана. Реджи седеше на единствения стол, а Шоу се беше сгънал върху малък кашон. Навън валеше.
— Казва се Алън Райс. Това е помощникът на Кукин в бизнеса.
— И какво друго?
— Разговарях с него, само няколко пъти. Но имаше нещо странно, което ми направи впечатление.
Шоу се поизправи.
— Припомни си всичко дума по дума.
— Е, не го помня дума по дума, но той искаше да ме предупреди. За Кукин. Разбира се, той го нарече Евън Уолър.
— За какво да те предупреди?
— Каза ми, че шефът му понякога се държи странно с жените. Случвало се било в миналото. Развивал мания. Общо взето, Райс ми каза да изчезвам, защото така ще е по-добре за мен.
— Значи се е тревожел за безопасността ти?
— Явно да, но всъщност изтъкна, че го прави, за да предпази шефа си.
— Интересно.
— Защо да е интересно?
— Защото според мен този Райс се опита да убие шефа си в катакомбите на Горд.
Реджи го изгледа смаяно.
— Какво? Защо мислиш така?
— Защото в критични моменти човек стреля по най-важните заплахи, Реджи, а не по второстепенните цели.
— Не те разбирам.
— Райс беше насочил пистолета си към Уит, който не беше близо до Кукин. От друга страна, Доминик беше само на половин метър вдясно от Кукин. Когато ударих първия, Райс се завърти и ме видя. Секунда по-късно ударих и втория, по-дребния. Райс можеше да ме елиминира в този момент. Беше само на метър и половина от мен и между нас нямаше никой. Вместо това той се обърна и стреля по шефа си.
— Но улучи Доминик.
— Вероятно е улучил Доминик, защото не умее да стреля. Да улучиш някого съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда, дори от три метра разстояние. Но този куршум пропусна на косъм главата на Кукин. Значи не стреля по мен, когато имаше възможност, а вместо това се опита да убие шефа си.
— Звучи безсмислено. Защо да се опитва да убие Кукин? Нали беше дошъл да го спаси?
— Или да се престори.
— Защо да го прави, ако Кукин в крайна сметка ще бъде убит?
— Помисли малко. Хората на Кукин все още ще бъдат живи. Може да не им хареса, ако заместникът очисти шефа пред очите им. Трябва да изглежда като нещастен инцидент. А има и нещо друго — ами ако Кукин оживее след изстрела?
— Дали според теб той е знаел, че си там? И е искал да попречи на Кукин да ни убие?
— Много се съмнявам. Може би наистина е влязъл с идеята, че ще спасява шефа си. Може би те е видял как излизаш от църквата някоя вечер и така е започнал да те подозира. После влиза в катакомбите, вижда как атакувам от засада и за няколко секунди променя плана. В бъркотията, предизвикана от моето излизане на сцената, той стреля, всички започват да се крият и да стрелят и накрая се оказва, че Кукин е убит. И тогава той наследява бизнеса.