— Още съм зле — отговори унило Реджи, затвори вратата и я заключи.
Уит се подпря на остъкления шкаф, в който преди бяха съхранявали покълналите семена. Беше станало още по-хладно и дъхът му излизаше на кълба.
— Е, не се спичай толкова. Ти не използваш често пистолет. Падаш си по ножовете и възглавниците. Аз съм момчето с магнума.
Думите му я накараха да се намръщи.
— Понякога си голям кретен, Уит.
— Не мисли, че омаловажавам постиженията ти. Но наистина не съм виждал по-напрегнат човек от теб.
— Явно не излизаш достатъчно. Всъщност съм доста спокойна в сравнение с повечето хора.
— Е, как ти се стори този Фьодор Кукин?
— Съвсем скоро ще го видим с очите си в Прованс.
— Не ми харесва, че имаме толкова малко време за планиране.
Тя сви рамене.
— Професорът каза, че змията не излиза много често на открито. Това може да е единствената ни възможност.
— Прикритието ти трябва да бъде идеално. Този тип има ресурси да проверява много надълбоко.
— Досега не съм имала оплаквания от нашите хора — отговори Реджи.
Усещаше, че Уит иска да каже още нещо.
— Искам да участвам пряко в операцията — изрече той на един дъх, после млъкна, може би за да провери каква ще е нейната реакция. — Дали ще можеш да говориш с професора?
Реджи прибра пистолета си в кобура и избърса ръцете си с парцал, който намери на една работна маса.
— Планът все още е в предварителна фаза. Има време за това.
— Знаеш как работи умът на Малъри. Ти винаги си първият му избор за върха на острието.
— Ти също си водил доста мисии, Уит — отговори твърдо тя.
— Да, преди да дойдеш. Не ме разбирай погрешно. Не те обвинявам в нищо. Ти си страхотна наистина. И тъй като най-често мишените ни са стари мъже, има логика мисията да се води от млада дама, така че да свалят гарда по-лесно. Но аз също съм добър. И въпросът е там, че не съм започнал тази работа, за да нося чантите през цялото време. Искам и аз да участвам в екшъна.
Реджи помисли няколко секунди.
— Ще говоря с професора — каза накрая тя. — Все пак Кукин не е деветдесетгодишен нацист, който да се полъже по едно хубавичко лице и малко голо бедро.
Уит се ухили и пристъпи по-близо до нея, като я оглеждаше от горе до долу.
— Не се подценявай, Редж. Това работи за повечето мъже. Както стари, така и млади.
Тя се усмихна и го перна леко по бузата.
— Благодаря за предложението, но сега се дръпни.
После го заобиколи, преди той да пристъпи още по-близо, и се отдалечи към къщата.
По пътя спря само на още едно място: в гробището на имението. Беше отдалечено от къщата и обградено с жив плет от здрав английски тис в близост до малка брезова горичка. Надгробните камъни бяха потъмнели от времето и тук сякаш беше още по-студено, все едно труповете под земята протягаха нагоре своите ледени пръсти.
Реджи застана пред един гроб и се вгледа в стария надпис на камъка, както правеше винаги.
„Лора Р. Кемпиън, родена 1779, починала 1804. Ангел, върнат на Небето.“
Нямаше представа дали наистина има връзка с тази Лора Р. Кемпиън и дали второто име на жената е било Реджина. Беше починала само на двайсет и пет, но по онова време това надали бе толкова необичайно. Вероятно беше починала по време на раждане, както много жени в онази епоха. Една сутрин Реджина случайно беше попаднала на надгробния камък, докато се разхождаше в имението, и веднага се беше заела да провери дали наоколо не бяха погребани и други хора с нейната фамилия. Нямаше такива, макар че някои от останалите фамилни имена се повтаряха на различни места в гробището. Беше направила проучване за Лора Р. Кемпиън в интернет и в библиотеката, но не беше открила нищо. Имаше поет на име Томас Кемпиън, роден в началото на XVI век, и едно от най-известните му стихотворения беше посветено на жена на име Лора, но това според Реджи нямаше никаква връзка.
Докато вървеше обратно към имението, тя се замисли за семейството си — или поне за онова подобие на семейство, което беше имала. Доколкото знаеше, вече нямаше никакви роднини. Семейната й история беше доста объркана. Точно затова в гърдите й зееше дупка, през която нищо не можеше да премине. Беше мъртва зона. Всеки път когато се опитваше да определи какво я кара да обикаля целия свят, за да преследва злото, мъртвата зона я отблъскваше, като не й позволяваше да открие истината и спокойно да си поеме дъх.