— Предполагам, че не е невъзможно.
— Искам да знам и нещо друго. Как открихте Кукин?
— Къщата е пълна с хора, които се занимават с това. Изследователи, лингвисти, учени.
— Не, нямах предвид как сте установили, че Евън Уолър всъщност е Фьодор Кукин. Как разбрахте, че ще бъде в Горд по това време?
— Нашите хора са се сдобили с тази информация и ни я предадоха, за да подготвим мисията. Така действаме. Но не знам как са достигнали до информацията. Може би от вътрешен източник?
— Нека те попитам нещо. Възможно ли е точно Алън Райс да е този вътрешен източник?
— Току-що ти казах, че не знам как сме получили информацията. А вие как разбрахте, че ще бъде в Горд? И вие ли имате вътрешен източник?
— Не. Цялата ни информация беше събрана от сателитно проследяване на телефонни обаждания, електронни транзакции по кредитни карти и други високотехнологични източници.
Реджи го погледна със завист.
— Сигурно е удобно.
— Удобно е, но само ако работят. Дали Малъри знае кой е вътрешният източник?
— Предполагам — отговори колебливо Реджи. — Но не смятам, че ще ти каже. Той обича да пази всичко в тайна.
— Може да се наложи да ми каже всичко, ако иска организацията да продължи дейността си.
— Искаш да кажеш, че ще ни затвориш? Ще направиш така, че да прекратим операциите?
— Не, просто се връщам към първоначалното си твърдение. Ако не го хванем първи, Кукин ще ви унищожи до един.
— Тогава защо не отидем да попитаме професора?
Шоу погледна часовника си.
— Часът е почти един. Мислиш ли, че е буден толкова късно?
— Професорът спи по-малко и от мен. Сигурно е в библиотеката.
— Значи страда от безсъние?
— Не, всъщност от увеличена простата.
Оставаше му само да поклати глава.
82
Малъри не беше в библиотеката. Откриха го в кабинета му. Професорът беше напълно облечен и седеше зад бюрото си — съсредоточен, с притиснати една в друга длани. Но когато Шоу зададе своя въпрос, погледът му запрескача между двамата.
— Не знам самоличността на този човек — отговори стегнато Малъри.
— Но имаше такъв? — попита Шоу.
— Да. Понякога се налага да разчитаме на доносници.
— Ако не знаете кой е, как можете да бъдете толкова сигурни в него, че да му повярвате?
— Бях достатъчно убеден, за да дам ход на операцията. А и се съмнявах, че ще ни се удаде друга възможност да го атакуваме.
— Достатъчно убеден? — възкликна Реджи. — Достатъчно, за да рискувате живота ни, ако грешите?
— Казах ти, че няма да ти се размине, Майлс.
Всички се обърнаха и видяха Лиза на вратата. Беше със спортни панталони и дълъг пуловер. Очевидно и тя не си беше лягала. Хвърли унищожителен поглед на професора, преди да се отпусне на един стол срещу него. После вдигна очи към Шоу и Реджи.
— Двамата с Майлс водихме доста спорове по този въпрос, нали?
— Ти подробно изложи мнението си — отвърна дипломатично той.
— Мнението ми беше, че е пълна глупост да изпращаме екип на базата на информация, която сме получили от анонимен източник.
— Да, но този анонимен източник се оказа точен по отношение на придвижването на Кукин — изтъкна професорът. — Той наистина замина за Горд, отседна в тази вила и точно с този охранителен екип, за който ни информираха.
— Все пак да се доверим на този човек беше…
— Какъв мотив може да има той, за да се обърне срещу нас? — прекъсна я Малъри.
— Да ви убие, преди да убиете шефа му, след като разбере каква е вашата набелязана цел? — обади се Шоу.
— Не стана по този начин. Човекът сам се свърза с нас.
— Откъде е разбрал как да се свърже с нас? — попита Реджи.
— Има си начини — отговори Малъри.
— Кой е определил тези начини?
— Аз.
— И никога не сте ни казвали?! — настоя Реджи.
— Не ми се струваше важно. Никога не се е случвало това да се обърне срещу нас. Човек работи по начина, който дава резултати. Да открием истинската самоличност на някого е само половината от работата. Другата половина е след това да се доберем до целта. И точно тогава ни трябва такава разузнавателна информация.
— Е, след катастрофата в Горд ми се струва, че този начин на действие със сигурност се е обърнал срещу нас, Майлс — каза Лиза.