Избави ни от злото

И двамата бяха облечени спортно — тя беше с джинси и тениска с дълъг ръкав, а Шоу беше със спортен панталон и тъмна риза с къси ръкави.

— Хубаво е да се пътува така — отбеляза тя, като оглеждаше вътрешността на реактивния самолет „Гълфстрийм V“.

— Чака ни много работа, а нямаме много време, така че да започваме — отговори той толкова грубо, че тонът му наподобяваше по-скоро ръмжене, отколкото човешка реч.

Тя седна срещу него.

— Какъв ти е проблемът, по дяволите?

— В момента са прекалено много. Нека да се фокусираме върху този.

Той посочи разгънатите архитектурни планове.

— Това е апартаментът на Кукин в центъра на Монреал.

— Какво ще правим там, ще проникнем с взлом ли? — пошегува се тя.

— Да нямаш възражения?

— Тя го погледна невярващо.

— Мислех, че ще открием Алън Райс и ще го притиснем с информацията, че той е доносникът. А после ще го използваме, за да стигнем до Кукин.

— Това е едната възможност. Ами ако той не е нашият вътрешен човек? Какво ще правим тогава?

— Трябва да е той.

— Не, не трябва. И ако всичките ни планове зависят от това условие, значи сме идиоти. Още по-лошо: мъртви идиоти. Имаме и адреса на Райс. Проблемът е, че ако отидем първо при него и той не е нашият човек, Кукин ще бъде предупреден.

— Чакай малко, той не е ли вече предупреден? Мислех си, че нашата кратка среща в катакомбите е била достатъчна, за да внимава до края на живота си.

— Не анализираш картината в дълбочина, Реджи — каза Шоу с неприкрито снизходителен тон.

— Добре тогава, професоре, защо не я анализираш вместо мен, след като малкото ми мозъче очевидно не може да се справи?

— Фактът, че от Интерпол все още не са почукали на вратата му, подсказва на Кукин, че вашата организация е съвсем неофициална. Сигурно си мисли същото и за мен. Когато се появят, агентите от Интерпол и ФБР носят служебните си значки и използват максимална сила. Ние не направихме нито едно от двете. Значи засега той все още смята, че не свободата, а животът му е застрашен. Това ще окаже влияние върху начина, по който действа оттук нататък. Ще се покрие, но не толкова дълбоко, колкото ако го преследваше ФБР или някоя друга официална ударна сила.

— Да, предполагам, че си прав.

— Добре. Но все пак трябва да действаме предпазливо. Докато планира ответния си удар, той няма да изключи вероятността ние също да го атакуваме отново.

— Наистина ли мислиш така?

— Човек като него не е оцелял толкова години в КГБ, ако не умее да предвижда ходовете на противника си. По онова време в Съветския съюз е било много по-вероятно да те застреля не агент на Запада, а някой от собствените ти колеги, който иска да ти вземе работата, апартамента и колата, нищо че постоянно се поврежда. Така че той определено ще вземе предвид евентуален втори удар от наша страна.

Реджи сведе поглед към документите.

— И какво ще правим тогава?

— Ще атакуваме от две страни, като ще започнем с Кукин.

— Как?

— Ще проникнем в апартамента му, ще го претърсим и ще се надяваме да изровим някаква информация за това къде се намира в момента.

— Откъде ще знаем, че той не е вътре?

— Имаме хора там. Знаем, че не се е връщал в апартамента си, откакто замина за Франция.

— Чакай малко. Ако през цялото време сте знаели къде се намира, защо просто не го хванахте в Монреал? Защо го последвате чак в Горд?

— Това е секретна информация.

— Глупости. Говориш ми за доверие, но явно си го представяш само в едната посока.

Шоу се облегна назад. При дадените обстоятелства въпросът й беше разумен.

— В Монреал той има повече охрана — отговори Шоу. — Уличната престрелка в града не е допустим вариант. Освен това преди сме имали проблеми с канадците и сега не сме най-добри приятели. Ваканцията във френския Прованс, където имахме възможност да го хванем в пещерата, беше много по-приемлив вариант.

Задоволена от отговора, Реджи отново сведе поглед към плановете.

— Сигурно е монтирал доста сложна охранителна система в дома си.

— Е, ние сме разбивали и по-добри от неговата.

— А какво ще правя аз?

— Точно каквото ти кажа.

— Добре, аз отивам отзад. Ако искаш пак да ме сдъвчеш, просто ми кажи. Веднага ще дойда като послушно пале.

Шоу я сграбчи за ръката. Реджи се завъртя да го удари, но той я изпревари с една-единствена дума: