Выбрать главу

— Извинявай.

Юмрукът й застина на няколко сантиметра от брадичката му. Ръката й се отпусна.

— Добре — каза тя, но по-скоро с объркване, отколкото със съгласие.

Шоу сякаш усети какво си мислеше.

— Виж, аз не исках да идваш. Просто смятах, че е твърде рисковано. Все пак Кукин едва не те уби веднъж.

— Дойдох доброволно. Но ако не искаше да идвам, защо съм тук?

— Нали чу Малъри? Ако не беше дошла, той щеше да извади всичко наяве.

— О, я стига! Няма начин да си се хванал! Той блъфираше… — Тя го погледна по-внимателно. — Но ти го знаеше, нали? Знаеше, че заплахата му е блъф. Просто не си искал да ми се случи нещо лошо.

— На хората около мен постоянно се случват лоши неща, Реджи. Много лоши неща.

— Тогава ще те попитам отново: защо съм тук?

— Явно Франк е взел заплахата на сериозно. Той също настоя да дойдеш с мен.

Реджи погледна плановете на масата.

— Няма да бъда безполезен товар, Шоу. Ще направя каквото мога, за да ти бъда от помощ.

— Оценявам го. Но…

— Нали разбираш, и аз не искам с теб да се случи нещо лошо?

— Моята безопасност не бива да те тревожи.

— Напротив. Аз ще ти пазя гърба. Ще пазиш ли моя?

— Да.

— Тогава искам да разбереш нещо, моля те. Ако се стигне до избора дали аз да живея, или Кукин да умре, кажи на онова чудовище, че ще го чакам в ада. Не го оставяй жив, Шоу. В никакъв случай. Дори това да означава да не се върна жива. Обещаваш ли?

Шоу не отговори.

86

Камионът влезе на заден ход в товарната рампа на гърба на високата сграда. Работните документи бяха старателно проверени, за да се получат необходимите подписи. Двата големи кашона бяха разтоварени и преместени в складовото помещение. Според описа в тях Имаше антики, притежание на един от собствениците на апартаменти в сградата, който беше заминал за лятото. Кашоните трябваше да бъдат оставени в склада, за да бъдат отворени едва след като се върне.

Няколко часа по-късно рампата беше затворена и заключена, а отговорникът и хората му си тръгнаха. Минаха още трийсет минути, после стената на един от кашоните беше избутана встрани и от там се показа Шоу. Като използва тънкия лъч на малко фенерче, той откри втория кашон и помогна на Реджи да излезе от скривалището си.

И двамата бяха облечени в черно, а на коланите им висяха различни инструменти.

— Готова ли си за удара? — прошепна Шоу.

Реджи кимна. Шоу си сложи слушалка и микрофон, включи ги и каза:

— Там ли си, Франк?

— Чувам те. Кажи на партньорката си да пусне видеото.

Франк беше пристигнал с друг самолет от Англия, за да подготви проникването им в апартамента на Кукин.

Шоу кимна на Реджи и тя сложи на гърдите си една ластична лента, в центъра на която имаше кръгъл обектив със стъклена леща с диаметър около осем сантиметра. Тя включи бутона отстрани на устройството и на него се показа червена светлинка.

— Готово ли е? — попита Шоу по микрофона.

— Виждам ви. Видеото работи. Продължавайте към целта.

Охранителната система на асансьора се предаде пред копираната магнитна карта, която Шоу пъхна в отвора.

В слушалката отново се чу гласът на Франк.

— Охранителните камери в сградата се въртят, но ние блокирахме дистанционно камерата в товарния асансьор и тази пред апартамента на Кукин. Асансьорът обикновено не се използва нощем, така че пазачите не очакват да се появи нещо на тази камера или на другата пред входа на Кукин, защото го няма. Но все пак периодично проверяват. Следващата проверка е след шейсет минути. След това оставате сами.

Двамата се качиха с асансьора на последния етаж. Когато вратите се отвориха, те се озоваха в малко антре със стоманена врата, на стената до която беше монтирана конзолата на охранителната система. Шоу погледна към камерата в ъгъла и махна с ръка към нея, макар че в същото време измърмори една кратка молитва Франк наистина да е успял да я блокира. После направи знак на Реджи да покаже охранителната конзола на своята камера.

— Виждаш ли я? — попита Шоу по микрофона. — Системата е за разпознаване на ретината, както показваше нашето разузнаване.

— Виждам я. Кажи й да застане по-близо да да потвърдим името на производителя.

Шоу махна на Реджи да застане точно пред прозрачното кълбо, под което беше устройството за разпознаване на ретината.