— Добре, всичко е наред — каза Франк. — Подготви лазера, Шоу. След пет секунди ще изключим тока в сградата. Има резервен генератор за охранителната система, но ние ще изпратим контролиран токов удар точно след прекъсването, за да спрем резервното захранване. След това обаче бързо трябва да включим тока отново, за да не се задейства алармата.
— Разбрано.
Шоу извади лазера от един джоб на колана си и го насочи право към устройството за разпознаване на ретината.
— Готови — каза Франк. — Пет… четири… три…
Още след „едно“ токът в сградата спря и двамата останаха в пълен мрак в затвореното антре. Червената светлина на устройството за разпознаване на ретината угасна. Шоу включи лазера и го насочи към датчика. Червеният лъч се стрелна в стъкления диск, като го изпълни с отразена алена светлина. Миг по-късно токът в сградата отново беше включен.
Вратата се отвори.
Реджи погледна към Шоу, който прибираше лазера.
— В тази система има един фабричен недостатък, който открихме преди време — обясни той. — Ако се изключи и отново се включи, точно в тази милисекунда, докато загрява, системата разчита лазерен лъч с определена честота по същия начин, по който разпознава предварително програмираната ретина.
— Страхотно — каза възхитено тя.
— Добре де, не е точно фабричен недостатък.
— Как така?
— Всъщност сме в добри отношения с някои от основните производители на охранителна техника. От време на време им правим услуги, а в замяна те ни оставят такива вратички.
Реджи поклати глава, докато Шоу дръпна стоманената врата, за да я отвори докрай.
— Остават петдесет и девет минути. Да побързаме.
Шоу измъкна от джоба си миниатюрен ламиниран план на жилището и го погледна на светлината на малкото фенерче.
— Стой далеч от прозорците — предупреди я той. — Кукин може би е оставил някой да наблюдава апартамента му от съседната сграда. Дори ако работим на тъмно, с подходящо оборудване пак могат да ни видят.
— Лоша работа.
— Защо?
— Искаше ми се да се порадвам на изгледа.
Двамата се заеха да претърсват апартамента бързо, но методично, като пълзяха по корем, когато се налагаше да се приближават до прозорците. Трийсет минути по-късно все още не бяха открили нищо полезно.
Те спряха по средата на спалнята. Реджи изглеждаше разочарована, но Шоу се озърташе с любопитство.
— Какво има? — попита накрая тя, когато забеляза изражението му.
— Използвах лазера, за да измеря площта на апартамента, докато го претърсвахме, но според тези планове липсват още сто и четирийсет квадратни метра.
— Как така?
Шоу отдели пет минути, за да обиколи апартамента и да измери стените.
— Средата не излиза — каза най-сетне той.
— Какво означава това?
— Означава, че по средата на този апартамент има някакво скрито пространство, което е твърде голямо, за да се използва за вентилационна шахта. Така или иначе, в подобни апартаменти климатикът обикновено е монтиран на тавана.
Те продължиха да претърсват и стигнаха до края на коридора, където спряха пред сложния вграден шкаф.
— Защо ли си мисля, че това нещо е монтирано на панти? — обърна се Шоу към Реджи, после заговори по микрофона. — Виждаш ли го, Франк?
— Да. Съгласен съм с теб. Имаме по-малко от трийсет минути. Започвай да човъркаш.
Четири минути по-късно Реджи завъртя една брава в посока, обратна на часовниковата стрелка, и от там се показа панел с клавиатура за достъп. Шоу измъкна един спрей от колана си и напръска клавиатурата. След това я освети с ултравиолетова светлина, която показа отпечатъци от пръсти на определени клавиши.
— Имаме четирите цифри — каза той.
Шоу закачи едно малко устройство към кабелите на панела и го включи. После вдигна поглед към Реджи.
— След като знаем кои четири цифри участват в кода, възможните комбинации стават много по-малко.
— Да, разбирам. Остава само да отгатнеш поредността на цифрите. А това се прави с проверка на всички възможни комбинации.
На екрана на устройството застинаха цифрите 4-6-9-7 и вграденият шкаф се отвори, като разкри тъмното пространство зад него.
— Хайде да проверим какво крие тук Кукин — каза Шоу.