Шоу вдигна ципа на гащеризона си; беше му с десетина сантиметра по-къс на ръцете и краката. Маратонките също бяха твърде малки за дългите му стъпала.
— Претърсване за специални устройства — обясни той. — В днешно време могат да се монтират датчици във фалшиви косми и лепенки върху кожата. Първо ни сканираха и провериха за очевидните неща, а след това използваха гребените и водата за по-сложните.
Уит подуши кожата си.
— В тази вода имаше и още нещо — каза недоволно той. — Сигурно причинява рак.
— Надявай се да живееш толкова дълго — отговори му Шоу.
Реджи се върна при тях, след като беше вдигнала ципа на гащеризона си.
— А, явно още си в ролята на оптимиста.
— По-скоро съм в ролята на реалиста — каза Шоу.
— Според вас защо сме с жълти гащеризони? — попита Доминик.
— За да не ни изгубят, предполагам — каза Шоу.
— Да ни изгубят? — възкликна Уит. — Как изобщо могат да ни изгубят, по дяволите?
— Това зависи от нас, не мислиш ли? — попита Реджи.
92
Изминаха още часове, после им сложиха белезници на ръцете, вериги на краката, лепенки на устите и качулки на главите и ги натовариха в един пикап със затъмнени стъкла, с който ги караха дълго време. Шоу броеше секундите наум. Въпреки че не се движеха по големи магистрали, поне доколкото можеше да определи, скоростта им беше доста постоянна, най-малко сто километра в час, ако се съдеше по шума от двигателя и свистенето на въздуха.
Когато колата най-сетне спря, Шоу направи грубо изчисление. Бяха пътували девет часа. Не беше ясно в коя посока, макар че според него не беше много вероятно да са се движили обратно на запад към Монреал или на юг към Съединените Щати. Охраната на границата между САЩ и Канада не беше много строга, но четирима завързани с качулки на главите, натоварени в пикап, щяха да предизвикат поне известно любопитство. Ако не беше така, за пограничната сигурност на САЩ нямаше никаква надежда.
Така оставаше да са пътували на север или на изток. Девет часа право на изток през Канада със сто километра в час означаваше да са преминали през щата Мейн в САЩ, за да стигнат до Ню Брънзуик или още по-далеч, до Нова Скотия. А когато техният пикап беше спрял принудително, най-големият град наблизо беше Квебек. От там до Халифакс в Нова Скотия беше много по-далеч от приблизителното разстояние, което бяха изминали. По тези причини Шоу заключи, че по-скоро бяха пътували на север, отколкото на изток, за да заобиколят границата със САЩ, вместо да я пресекат. Бяха спирали само веднъж, за да се облекчат край пътя, а после отново бяха продължили.
След известно време вратите на колата се отвориха и ги принудиха да легнат по очи, донякъде един върху друг, в каросерията на пикапа. За един ужасен миг Шоу си помисли, че това е краят. Моментът за екзекуцията. Той чу забързаното дишане на спътниците си и реши, че и те си мислят същото.
Вместо това върху тях падна тежък брезент и един глас каза:
— Нито звук, иначе приятелката ви е мъртва.
Вратите на пикапа се затвориха и колата продължи. После спря. Вратите отново се отвориха. Чу се разговор. Вратите се затвориха и колата колебливо продължи напред, после пак спря. Където и да се намираха, не беше на твърда земя. Пикапът се движеше, макар че двигателят беше изключен. Освен това помръдваше леко нагоре-надолу и наляво-надясно. Или поне повърхността под спрелите колела правеше така.
Минаха няколко минути и Шоу чу други шумове, включително звън на камбана и тичащи стъпки. Той усети как потеглиха с тласък — като във влак, който тръгва от перона. Това движение отговори на въпроса му къде се намират.
На кораб. Вероятно на ферибот с платформа за автомобили.
Имаше вълнение и плаването не беше приятно, особено за хора, които са проснати по очи един върху друг в каросерията на пикап. Шоу чу стоновете на Реджи до себе си и си помисли, че може пак да й стане лошо, както на ферибота от Амстердам. После плаването свърши. Пикапът отново потегли и се движи в продължение на часове, преди да спре. Тогава ги свалиха и ги накараха да вървят един след друг, без да им свалят качулките и оковите. Настаниха ги грубо на някакви седалки в затворено пространство. Шоу дори удари главата си в тавана. Когато се включи двигателят, над главата му се разнесе свистенето на пропелер и превозното средство се издигна вертикално, като накара стомаха му да се свие. Шоу разбра, че се намират в хеликоптер.