— Благодаря ви за вниманието — каза Кукин. — Ситуацията е съвсем проста.
Той посочи с пистолета към Кейти.
— Тя беше примамката, която използвах, за да ви докарам тук. И вие дойдохте.
Той хвърли поглед към Уит и Доминик.
— И четиримата, включително и ирландецът, който нямаше търпение да ме пъхне в саркофаг с чужди кости.
— Все още нямам търпение — отговори Уит, като успя да се ухили заплашително.
Кукин се обърна към Реджи и притисна пистолета до главата й.
— И красавицата — продължи той. — Която ме направи толкова невнимателен и податлив на прищевките й. Ти ме превърна в две от нещата, които не вярвах, че съм: стар и глупав.
— За мен беше удоволствие — отговори Реджи, като отвърна на погледа му, сякаш студеният допир на оръжието изобщо не я притесняваше.
Той премести дулото на челото й, а Шоу се приготви да се хвърли напред. Но Кукин веднага свали пистолета.
— Няма да бъде толкова лесно — каза той. — Вие ме принудихте да понеса вашия малък ритуал. Искам да разполагам със същата възможност.
Той се обърна към Доминик.
— И късметлията. Човекът, който оцеля след изстрел от упор в челото с едрокалибрен полуавтоматичен пистолет, защото моят верен помощник Паскал ми беше подал незаредено оръжие.
Кукин вдигна пистолета си и го притисна в челото на Доминик, както беше направил с Реджи. Но този път натисна спусъка. Тилът на младия мъж експлодира, когато кинетичната енергия на куршума пръсна кръвта, мозъка и костите в черепа му.
— Доминик! — изкрещя Реджи.
Доминик се свлече на дървения под с изцъклени очи и полуотворена уста.
Уит се опита да се хвърли към Кукин, но тъй като беше окован, успя единствено тромаво да падне на земята. Кукин настъпи главата му, както би постъпил с някоя буболечка.
Шоу не помръдна от мястото си. Погледът му се стрелна от мъртвия Доминик към Реджи, обляна в сълзи, и най-сетне се спря на Кейти.
„Съжалявам“, произнесе той само с устни.
Погледът й казваше, че го разбира, но как можеше да го разбере? Можеше ли изобщо някой да го разбере?
Кукин бавно прибра нагорещения пистолет в кожения кобур на колана си. Изражението му изобщо не се беше променило. За него очевидно нямаше значение дали ще пръсне мозъка на някого, или ще води разговор за времето.
— Никой няма чак такъв късмет два пъти поред — отбеляза той.
След това свали крака си от лицето на Уит и направи с ръка знак на хората си. Двама пазачи изправиха на крака ирландеца, който не спираше да крещи обиди към Кукин.
Когато той най-сетне притихна и остана разтреперан и вторачен в тялото на убития си приятел, Кукин каза:
— Нямаше как да очаквате да се случи нещо различно. Знаехте, че ако дойдете, ще умрете. Нищо сложно. Винаги съм обичал простите неща.
— Като онзи кабинет в апартамента ти? — обади се Шоу. — И там всичко беше много просто. Бюро, кантонерки и шкаф със старата ти униформа. И малкият ти филмов архив.
Кукин се обърна към него. Пистолетът изскочи от кобура. Той притисна дулото в челото на Шоу.
— Аз имам план — каза Кукин. — Добре обмислен план. Но мога да го променя в движение по всяко време.
Той дръпна ударника.
Една ръка улови неговата, преди някой друг да реагира.
— Моля те! — извика Кейти Джеймс. — Недей, моля те!
Кукин погледна първо към нея, а после към Шоу.
— Аз ти обещах, че ако изпълняваш инструкциите ми, тя ще бъде освободена невредима.
— Държа да спазиш това обещание — отговори Шоу.
— Интересно твърдение от устата на човек, към когото съм насочил пистолет.
— Закле се в гроба на майка си, помниш ли? Това не се променя само защото съм ходил в апартамента ти.
Кукин се поколеба няколко секунди, но най-сетне прибра пистолета. После посочи Кейти.
— Тя ще остане тук. Вие четиримата ще излезете.
Той посочи през прозореца към мрака навън.
— Не можеш да смяташ — каза Шоу. — Останахме само трима.
— Не ме разбра. Точно затова го убих. Защото исках да бъдете четирима, а той беше излишен.
Шоу го изгледа с объркване. Кукин щракна с пръсти. Един от хората му донесе нов жълт гащеризон и маратонки. Кукин ги взе и се обърна към Алън Райс.
— Алън, ще те помоля да се преоблечеш.