Райс отстъпи крачка назад, лицето му първо почервеня от притока на кръв, а после пребледня, когато осъзна какво е чул, и кръвта се оттече от лицето му.
— Евън?
Кукин подхвърли гащеризона и маратонките на Райс, който успя да хване дрехата, но обувките изтрополиха на пода.
— Евън? — повтори той с треперещи устни.
— Трябваше да се прицелиш по-добре в църквата, Алън — каза Кукин и докосна ухото си. — Все пак беше близо. Дори успя да ме опърлиш малко.
— Но това беше случайност! Прицелих се в него! — Райс посочи мъртвия Доминик. — По него стрелях!
— Това, че го улучи, наистина беше случайност. Това, че не улучи мен, беше непростим грях.
— Аз… не умея да стрелям, ти знаеш това.
— През последните шест месеца си ходил на уроци по стрелба. Паскал те следеше по моя заповед. Освен това се издаде и че знаеш много за оръжията. Единствената ти грешка беше, че след като си се научил да уцелваш картонена мишена от двайсет и пет метра, си повярвал, че в екстремна ситуация ще можеш да убиеш човек от шест метра. Не можа. И аз оживях.
— Грешиш, Евън. Ходих на уроци по стрелба, за да не те разочаровам, ако се случи нещо. Не исках да те разочаровам. Ти ми спаси живота.
— Казах ти, че ще проверявам как се развива бизнесът.
Райс сякаш се оживи.
— Но аз не съм направил нищо срещу твоите интереси. Проверката няма да покаже нищо!
— Сметките излизаха до последния цент.
— Тогава не разбирам за какво говориш.
— Таксите за превоз не са повишени, Алън. Цената на горивото всъщност е паднала с шейсет процента през последната година. За товарните кораби трябва гориво, нали така каза? Наложи се да се разровим малко, но открихме сметката със спестените пари от горивото.
— Не, грешиш. Беше така, защото товарът пристига на два отделни кораба. Нали ти казах?
— Но всъщност не са били два кораба, а само един. Ти просто си взел двойно повече пари за гориво. Знам това, защото точно преди Паскал да му отреже езика, твоят колега на пристанището си призна всичко. А после ти се опита да ме убиеш, за да поемеш пълен контрол върху моя бизнес.
— Не, Евън, не, аз…
— Обличай се, Алън! Веднага! Или следващият, когото ще застрелям в главата, ще си ти. Давам ти този избор.
Алън Райс бавно се облече, като не спираше да хлипа. Наложи се Паскал да му помогне, защото цялото му тяло се тресеше.
Кукин се обърна към останалите.
— Ще ви дам един час преднина. Съветвам ви да не тичате към океана, защото температурата на водата е около десет градуса дори през лятото.
Той посочи прозореца от лявата си страна.
— Пътят е натам. Но имайте предвид, че едно време тук е имало глетчер. След него са останали многобройни дълбоки фиорди, бързи течения и склонове, които неочаквано се превръщат в пропасти. Освен това тук има и животни, които през нощта ще ви нападнат.
— Включително и ти? — попита Реджи.
— Най-вече аз.
— Значи това е нещо като лов? — попита Шоу.
— Това си е лов — отговори Кукин.
— Ние без оръжие срещу теб и всичките ти хора? Голям лов, няма що.
— Не. Ще бъда само аз срещу всички вас.
— Но ти ще имаш оръжие.
— Разбира се.
— И какво? Ако се измъкнем, това ли е?
— Няма да се измъкнете. Притежавам земята на километри наоколо. А земята, която не е моя собственост, не е ничия. Там навън няма нищо. Нищо. Освен вие и аз.
— А Кейти? — попита Шоу.
— Ако следвате моите инструкции, тя ще бъде освободена невредима.
— Искам да отида с Шоу — каза Кейти.
Кукин не й обърна внимание, а вместо това погледна часовника си.
— Остават ви петдесет и девет минути.
Той кимна на хората си, които свалиха белезниците и веригите на тримата.
Шоу погледна Кейти. Предполагаше, че я вижда за последен път. Опита се да каже нещо, но какво можеше да каже? Тя сякаш беше изправена пред същия проблем. Най-сетне двамата просто се усмихнаха — кратко, но искрено.
Реджи успя да откъсне Уит от гледката на убития Доминик и двамата последваха Шоу навън. Тримата се затичаха.
Райс не беше помръднал.
— Алън? — каза Кукин.
— Моля те, Евън, не прави това — простена Райс.
— Ти сам го каза. Аз им плащам хиляди, а те искат милиони. Ти просто искаше повече, това е всичко. Недей да ми се молиш. Мъжете не се молят.