— Поеми си въздух.
— Какво?
— Поеми си дълбоко въздух.
Двамата с Райс дълбоко си поеха въздух. Райс едва не се задави от миризмата, а Реджи сбърчи нос.
— Развалени яйца — каза тя.
— Серен двуокис — поправи я Шоу. — Тук сигурно има много вулканични скали. А това означава много сяра. Може би дори има серни извори.
— И… какво? — попита бавно Реджи.
— Ще се покрием с тази миризма. Така ще миришем на всичко останало наоколо. Не е идеално, но поне ще заблудим кучетата. Нямаме много други варианти. Освен това трябва да обърнем гащеризоните си наопаки. Цветът на подплатата се вижда много по-трудно от това сигнално жълто.
Той изтича напред, за да каже на Уит. Четиримата обърнаха гащеризоните си, а след двайсет минути проследиха една по-силна миризма до източника и откриха плитка локва вода, която вонеше на естествения минерал.
— Вътре ли трябва да влезем? — възкликна Райс.
— Да, ако искаш да живееш още малко — отговори Шоу. — Само не пий от водата.
Прогизнали, изтръпнали от студ и ужасно вонящи на сяра, те продължиха още малко на запад, докато Шоу не ги спря.
— Бъркаме — каза той.
— Какво говориш, по дяволите? — попита настоятелно Уит и отметна мократа си коса от очите. — Опитваме се да избягаме далеч от този тип. Той е в онази посока и идва насам. Значи трябва да тичаме натам.
Уит посочи право напред.
— Точно това иска Кукин — каза Шоу. — Той ни каза да се движим насам. Защо го направи според теб?
— Засада? — предположи Реджи. — Праща ни към хората си?
— Точно това си мисля. Не му повярвах, когато каза, че ще бъде сам срещу нас.
— Тогава какво трябва да направим? — попита Уит.
— Винаги съм смятал, че е добра тактика да отидеш наляво, когато противникът ти очаква да отидеш надясно.
— Тоест?
— Тоест ще заобиколим мястото, откъдето минахме, и ще тръгнем обратно към къщата.
— Ами ако се е сетил как ще разсъждаваме и засадата е точно в тази посока?
— Значи сигурно заслужава да победи.
— Той със сигурност ще победи! — изскимтя Райс.
Преди Шоу да реагира, Реджи сграбчи Райс за врата и го стисна.
— Кажи ми нещо, проклето лайно такова. Наистина ли го измами с цената на горивото?
Райс не отговори. Тя го стисна по-силно.
— Наистина ли?
— Да.
— Наистина ли се опита да го застреляш?
Райс нещастно кимна.
— Дявол да те вземе, защо не го улучи?! Хайде, да тръгваме.
95
Кукин крачеше сам, отпуснал пушката към земята в дясната си ръка. Далеч напред се чуваше лаят на кучетата. Но всъщност нямаше значение дали животните щяха да успеят да надушат следата. В този регион миризмите представляваха проблем заради особеностите на терена и състава на скалите. Кукин не се съмняваше, че човек като Шоу е обучен да бяга дори от опитни ловни хрътки. Това беше като игра на шах, в която трябваше да се мисли както за настоящия ход, така и поне четири хода напред. Като част от дълга си към КГБ Кукин беше проследявал много предатели през праха, калта, леда и водите на Украйна. И почти винаги беше успявал, воден от вътрешното си желание никога да не допуска поражение. Същото упорство беше двигател и на бързото му изкачване в кариерната стълбица на тайните служби. Началниците обичаха хора като Кукин, защото те им помагаха да се представят добре пред собствените си началници.
Дълго беше разсъждавал как точно да го направи. Една част от него го подтикваше да завърже всеки от тях гол на масата и след това да извади малкото си метално куфарче. Искаше да обели кожата им, да им изреже вътрешностите и да ги подложи на мъчения, които Абдул Маджид, колкото и да беше обезобразен, дори не можеше да си представи. Но в крайна сметка реши друго. Най-вече защото за разлика от Абдул те бяха демонстрирали кураж. Бяха се изправили в пряк сблъсък срещу него и бяха рискували живота си. За разлика от мюсюлманина те не се бяха скрили, за да оставят някакви надрусани лакеи да осъществят покушението. По тази причина Кукин изпитваше неволно уважение към групата на нападателите. Райс беше друго нещо. Той така или иначе щеше да загине, но Кукин го беше изпратил с тях единствено за удобство. Не възнамерявате да му посвещава много време. Той просто не го заслужаваше.
Така единственият вариант остана ловът. Тук, на своя територия, Кукин им беше дал шанс за победа — макар и съвсем незначителен. Той не беше глупак. Щеше да оцелее в този лов, а те — не. Но поне имаха възможност малко да отложат смъртта си. Освен това той също нямаше да избегне подобна участ. По някакъв начин се беше завърнал там, откъдето беше започнал. Те знаеха за малката му стая в апартамента. Несъмнено за нея вече знаеха и други хора. Сигурно дори в момента бяха там и събираха всички необходими доказателства, за да го изпратят в Украйна и да го изправят пред съда, от който единственият възможен изход беше екзекуцията.