Сънародниците ми сигурно ще ме разкъсат на парчета.
Бягството беше свършило. Евън Уолър беше мъртъв. Канадският бизнесмен беше бледо копие на мъжа, който Фьодор Кукин представляваше в действителност. Когато всичко това свършеше, той нямаше да бяга. И нямаше повече да се крие. Щеше да им се наложи да го заловят тук, където щеше да се отбранява до последно. В крайна сметка щяха да победят заради численото си превъзходство, но той щеше да вземе много от тях със себе си. Това беше най-добрата смърт за един стар воин. Щеше да умре при условията, които заслужаваше.
Той се усмихна. Може би именно по този начин най-сетне щеше да намери мястото си в историята. Истинският Киевски касапин. Но това щеше да стане по-късно. Първо тази вечер трябваше да сложи край на четири човешки живота. Не очакваше от тях да се предадат лесно, особено Шоу и жената. Щяха да се борят. Имаха нагласа да оцеляват. Е, той също беше такъв. И възнамеряваше да си остави жената за последно. Имаше специални планове за нея. Нейната смърт щеше да бъде най-бавна.
Той спря, вдигна пушката и погледна през електронния прицел към един северен елен на няколкостотин метра от там. Съветската армия беше развила до съвършенство убиването от разстояние в Афганистан със своите снайперисти и атакуващи хеликоптери. Може би щяха да спечелят войната, ако американците не бяха екипирали муджахидините с преносими ракети земя-въздух и цели планини от амуниции. Кукин намираше известна утеха във факта, че в момента някои от същите оръжия се използваха срещу самите американци. Но само донякъде. Простите афганистанци бяха съкрушили могъщата Червена армия, а с нея беше дошъл и краят на една свръхсила.
Ако дръпнеше спусъка на пушката, можеше да убие едрото животно, което търсеше храна в далечината. Но както и преди, той не искаше да сложи край на този живот. Затова продължи с изострен поглед и сетива.
Алън Райс го беше разочаровал, но в крайна сметка Кукин трябваше да го очаква от него. Самият той беше отнел бизнеса от своя учител с насилие, така че защо трябваше да се надява на по-различно отношение? Амбициозните хора, които искаха нещо, посягаха и си го вземаха. Основната разлика беше в това, че Кукин беше в състояние да постигне тази цел. Притежаваше здрави нерви и смъртоносни умения. Райс се беше провалил и в двете отношения. Уменията му не бяха достатъчни, а нервите му изобщо не бяха на нивото, което беше необходимо, за да бъде победен човек като господаря му. Точно това беше причината Кукин изобщо да го наеме. Никога не назначаваше хора, които бяха по-безмилостни от самия него.
Знаеше, че са някъде напред, тичат в тръс и се опитват да пазят силите си. Щяха да стигнат до момента, в който ще се усъмнят в собствената си тактика и може би ще избухне спор. Това щеше да отнеме време и да намали преднината, която им беше отпуснал. Може би щяха да сменят тактиката за бягство с идеята, че той ги води в определена посока с някаква цел. Трябваше да се съобрази и с това, както и с няколко други фактора.
Той погледна осветения циферблат на часовника си. Беше лято и на толкова северна географска ширина нощта нямаше да продължи повече от шест часа. Кукин очакваше всичко да е свършило дотогава. Останките им щяха да бъдат откарани до океана, където щяха да завържат тежести за тях и да ги спуснат на дъното. Никой повече нямаше да ги види — с изключение на рибите, които щяха да се нахранят с тях.
Той отново вдигна пушката до рамото си, за да погледне през визьорния кръст, който повечето хора наричаха просто „мушка“. Години наред беше използвал мушка от типа СВД, предпочитана от руските снайперисти. Преди две години обаче беше успял да се снабди с УОБП (усъвършенстван оптичен боен прицел), широко използван в американската армия. Прицелът беше с осветена телескопична рефлексна оптика. Стрелецът не затваряше едното си око, когато го използваше, защото човешкият мозък автоматично пренасяше картината от водещото око зад окуляра към другата ретина. Това осигуряваше нормално възприемане на дълбочината и пълен визуален обхват. Звучеше излишно сложно, но в резултат Кукин вече беше в състояние да прехваща и унищожава целите си много по-бързо. А тъй като в момента имаше четири цели, които трябваше да прехване и унищожи, няколко спечелени секунди щяха да бъдат безценни на бойното поле.