Кукин погали цевта на поръчковата си пушка.
— Нож. Слабо оръжие срещу това.
— Мога да мина напряко и да ги обърна срещу вас. Тактически погледнато, тогава няма да имат друг избор, освен да влязат в пролива.
— Направи го, Паскал. Подкарай ги към мен.
Кукин извади картата от джоба си и Паскал я освети с фенерчето си.
— Подкарай ги насам — добави Кукин и посочи едно място на картата.
— Добро място — каза Паскал и кимна одобрително.
После извърна поглед към един от пикапите, в който бяха натоварили чувалите с останките от Алън Райс.
— Беше глупав човек.
— Всъщност беше много умен човек, което понякога кара хората да правят много глупави неща. Интелигентността поражда амбиция. Амбицията поражда опасност.
— Щом казвате, мистър Уолър.
— Подкарай ги към мен, Паскал.
99
Нищо. Със сигурност не се виждаха никакви кораби, а над водата нямаше дори светлина, която да подсказва за присъствието им наблизо. За да ги затрудни още повече, от пролива се надигаше мъгла. Шоу спря и погледна първо към останалите, а след това към скалите долу.
— Можем да се спуснем там и да се скрием, докато се появи нещо.
Тримата го погледнаха изтощени.
— И да отложим неизбежното? — попита Уит.
— Предпочитам да го наричам установяване на защитна позиция. В такъв случай поне ще му се наложи да слезе при нас, за да се опита да ни убие.
— Или да застане на високата позиция тук и да ни отстреля един по един — обади се Реджи. — Дори не видяхме откъде застреля Райс. Но беше от адски далечно разстояние.
— Имаш ли по-добра идея? — попита Кейти.
Реджи подритна скалата с върха на маратонката си.
— Всъщност не.
Шоу погледна обратно назад в посоката, от която бяха дошли.
— Какво мислиш? — попита го Реджи.
— Той вече ни изпревари веднъж. Иска ми се този път да му го върна.
— Как? Всички тактически и стратегически предимства са на негова страна.
— А освен това има оръжие и кучета, в сравнение с които Баскервилското куче прилича на проклет пекинез — добави Уит.
Шоу приклекна и се замисли. После вдигна поглед към просветляващото небе.
— Мъглата може да ни помогне да се скрием.
Реджи кимна.
— Може, но има голяма вероятност слънцето да я пробие, а тогава отново ще останем на открито. И макар че сигурно можем да слезем по скалите, не си представям как ще се изкачим обратно. Освен това там долу няма много прикритие. Може да слезем на половината разстояние, а той да пристигне тук и да ни очисти.
— Единственото предимство на този вариант е, че кучетата няма да могат да слязат там долу, за да вечерят с нас.
Кейти рязко се изправи.
— Господи, хора, Шоу се опитва да измисли как да се измъкнем оттук, а вие само…
Шоу покри устата й с ръка и се огледа. Всички го бяха чули. Нещо се движеше, вдясно и по-нагоре от тях. Шоу направи знак на останалите да го последват. Тръгнаха наляво, по-далеч от шума.
— Шоу, виж! — каза Реджи и посочи.
Всички застинаха и проследиха с поглед как нещо се спускаше по скалата. Въже, за което беше завързана найлонова чанта. Чантата стигна до дъното и въжето се отпусна, така че тя падна настрани.
— Вземете я — нареди един глас.
Всички вдигнаха поглед.
На ръба на скалата стоеше Паскал.
Шоу и Уит инстинктивно вдигнаха ножовете си към него.
Паскал се ухили и поклати глава. Мъглата вече се спускаше по-бързо и почти го скриваше от поглед.
— Вземете я. Ще ви помогне.
Без да откъсва поглед от него, Шоу предпазливо пристъпи към чантата. Когато стигна до нея и видя какво имаше вътре, долната му челюст увисна от изумление. Той извади пистолет и мобилен телефон от чантата.
— Телефонът е напълно зареден — продължи Паскал. — Имате отлично покритие. Мистър Уолър организира да инсталират предавател на два километра от тук. Обадете се на когото трябва. Джипиес чипът също е активиран.
— Защо правиш това? — попита го Шоу.
— Той иска да ви подкарам натам — каза Паскал и посочи в посоката, от която бяха дошли. — На километър и половина от тук, където двете пътеки се сливат. На запад от това място има една височина. Предполагам, че там ще ви чака в засада.