Тя изглеждаше съкрушена от думите му, но отговори:
— Да. Добре. Разбирам.
Двамата стигнаха до някакъв парк и Шоу се отпусна на една пейка. Реджи се поколеба, сякаш не беше сигурна дали той иска да се присъедини към него. Най-сетне тя просто седна, но на достатъчно разстояние — трудна задача, защото Шоу беше толкова едър.
— Май така и не ти благодарих за това, че ми спаси живота — каза той.
— Шоу, няма нужда да ми благодариш. Ако не беше ти, и аз нямаше да съм тук.
— Трябваше да го кажа.
— Добре, каза го. Това е достатъчно.
Тя кръстоса крака, театрално си пое въздух и започна:
— Това не е моя работа, но…
— Тогава недей — прекъсна я той.
Настъпи мълчание.
— Не бяхме нищо повече от приятели — каза Шоу след малко. — Поне досега. Но наистина бяхме приятели. И тя означаваше… означаваше много за мен. Повече, отколкото си мислех.
— Добре — каза Реджи, а по бузата й потече една сълза.
— И това дали някога щяхме да станем нещо повече от приятели…
Той поклати глава, вторачи се в едно малко момче, което си играеше с майка си, и сведе поглед към тревата.
— Но тя ще се оправи, Шоу. Можеш да отидеш при нея и да…
— Няма да стане — отговори твърдо той.
Отново настъпи мълчание.
— Какво ще правиш сега? — попита го тя.
— Ще остана тук няколко дни, докато Франк ме върне на работа.
— Можеш да дойдеш в Хароусфийлд. Всъщност даже мисля, че Франк ще идва утре, за да провери някои неща. Можем да…
Тя млъкна, защото той рязко се изправи.
— Не, Реджи. Наистина не мисля, че можем.
Шоу се обърна, за да си тръгне.
— Моля те, Шоу.
Той я погледна през рамо.
— Съжалявам.
— Няма нужда да бързаме — каза тя.
Очите й започнаха да се пълнят със сълзи и това сякаш я разгневи. Тя бързо ги избърса.
Шоу се обърна към нея, когато Реджи се изправи, за да го погледне в очите.
— Вече погребах жената, която означаваше повече от всичко друго за мен. И едва не загубих друга жена, към Която изпитвах нещо силно. — Той спря, за да си поеме дъх. — Не мога да го направя за трети път. Пази се, Реджи.
Тя остана вторачена в него, докато неговият висок силует се изгуби в тълпите на пробудения Лондон.
Най-сетне Реджи пое в обратната посока. Нямаше сили да се обърне.
Но ако го беше направила, щеше да види как Шоу спря и продължително гледа след нея. После и той бавно се обърна и продължи по своя път.