Беше работила при тях в продължение на един месец, през който той се беше опитал да я свали поне пет пъти. Съдейки по това, което й беше казвал в състояние на алкохолно опиянение, Реджи с лекота можеше да се превърне в съпруга номер шест, ако изиграеше картите си правилно. Една нощ по предварителна уговорка тя отиде в спалнята му — по негово настояване двамата съпрузи имаха отделни спални. Отново беше пиян, така че Реджи с лекота се справи с него. След като го завърза и запуши устата му, тя извади снимките от едно скривалище и му показа лицата на някои от жертвите му — изискване, което стриктно се спазваше при всички мисии. В самия край на живота си чудовищата трябваше да осъзнаят, че възмездието най-после ги е застигнало.
Страхът му отначало я беше развеселил. Но когато дойде моментът да сложи край, Реджи се беше поколебала — слабост, която не беше признала пред никого. Нито на Уит, а особено на професора. В окуражителните си думи към Доминик също беше пропуснала тази част от личната си биография. Но тогава чудовището я беше погледнало умоляващо. В очите му се четеше неистова молба да бъде пощаден. По време на инструктажа вече я бяха предупредили, че този момент ще дойде, а и че няма обучение на света, което да я подготви за него.
И се бала оказали съвсем прави.
Решимостта й сякаш се изпаряваше с всяка следваща сълза, пролята от него — един беззащитен старец. Ръката й с ножа се отпусна и тя видя облекчението в очите му. Можеше просто да каже, че са я разкрили и мисията се е провалила. Никой никога нямаше да разбере истината.
Но се случиха две неща, които предотвратиха подобен завършек. Първото беше, че когато мъжът видя как тя отслабва, в очите му проблесна подигравка. А второто беше снимката на Даниел Абрамовиц, на две години, на която в малката му глава се виждаше дупка от куршум. Снимката беше извадена от личния архив на чудовището, който грижливо беше събирал през годините като командир на лагера.
Реджи беше забила ножа в гърдите му, докато ръкохватката не опря в гръдната му кост. След това беше дръпнала острието първо нагоре, а после надолу, преди да изпълни същите действия и хоризонтално, за да прекъсне артериите и да разкъса сърдечните камери, точно както я бяха научили. Подигравката изчезна от очите на стареца. В продължение на една дълга секунда, докато животът все още не го беше напуснал, Реджи видя в тях омраза, страх, ярост, после отново страх и накрая безизразното стъклено изражение на смъртта.
„Дано Господ разбере защо то правя“, беше прошепнала тя и тези думи се бяха превърнали в ритуал, който изпълняваше в края на всяка мисия.
След това Реджи никога повече не се беше поколебавала.
11
Реджи си взе от кухнята препечена филийка с масло и я сложи в една чиния заедно с няколко пържени наденички и една нарязана ябълка. След това се натовари и с чаша горещ чай и занесе всичко това в библиотеката. Когато влезе, професор Малъри вдигна поглед от голямата книга на полски, която четеше, извади лулата от устата си и се усмихна.
— Знаех си, че си пристигнала снощи. Колата ти издава един точно определен звук.
— Нарича се пробит ауспух — отговори Реджи, седна до него, подреди наденичките върху препечената филийка, отхапа от нея и отпи от чая си. — Къде е Уит?
— Мисля, че още не е пристигнал. Но го очаквам всеки момент.
— Исках да поговорим за хората, които ще участват в мисията за Кукин.
Малъри остави книгата. Папийонката му пак беше вързана накриво, но тази сутрин поне яката на ризата му беше оправена, а освен това изглеждаше, че се е сресал.
— Имаш ли нещо предвид? — попита той.
— Мисля, че Уит трябва да играе по-централна роля.
— Той ли те помоли да говориш с мен?
— Не директно.
— Знам, че не ти е лесно. Както и на него.
— Какво искате да кажете?
— Ами ти го замести като водещ на екипа, Реджина.