Уолър излезе и се качи в черен брониран Хамър, който потегли в момента, в който си сложи предпазния колан. Пред него се движеше още един хамър, а отзад — кадилак ескалейд.
Уолър беше открил, че „довереният“ му счетоводител е натрупал солидна сума, отклонявайки средства от масивните му парични потоци. Кражбата беше дребна — по-малко от десета от процента — и не беше причинила финансова вреда на Уолър, но действията на счетоводителя бяха непростими. Не можеше да ги остави безнаказани, защото това щеше да бъде проява на слабост. В работата на Уолър конкурентите и подчинените му винаги бяха нащрек за такива признаци. И ако откриеха пукнатина в бронята му, шансът да напусне този свят нарастваше с хиляда процента. Уолър беше усвоил този урок много добре, защото самият той беше влязъл в бизнеса точно по същия начин преди много години. Наставникът му беше оставил без последствия едно дребно провинение — и три месеца по-късно беше станал храна за вълците в северозападната част на САЩ, а Уолър беше заел неговото място. През следващите две десетилетия всяко предателство биваше наказвано. Не изпитваше желание да бъде изяден от вълци. Предпочиташе той-да е хищникът.
Уолър се обърна към мъжа, който седеше до него. Алън Райс беше на трийсет и девет и беше завършил престижен университет в Англия, но беше изоставил академичната си кариера, за да помага на Уолър да управлява империята си. Някои хора просто бяха привличани от тъмната страна, защото единствено там можеха да живеят така, както искат.
Райс беше слаб, а косата му беше преждевременно побеляла. Макар че чертите му бяха деликатни, имаше твърд характер, а умът му беше остър като бръснач. Хора като него рядко се задоволяваха да бъдат нечия дясна ръка. Но Райс беше помогнал на Уолър да утрои бизнеса си за кратко време, така че той му беше възложил допълнителни отговорности, които съответстваха на таланта му. Уолър беше единствената незаменима фигура в своя бизнес, но вече беше наближил моментът, в който нямаше да може да го управлява без Райс.
Уолър стисна ръката си, облечена в ръкавица. Райс забеляза движението му и попита:
— Силен откат от пистолета?
— Не. Просто си мислех кога за последно съм убивал.
— Албърт Клемънтс — каза делово Райс. — Представителят ти в Австралия.
— Точно така. Винаги се чудя. Плащам им изключително добре, но явно никога не им е достатъчно.
— Когато имаш хиляди, искаш да имаш стотици хиляди. Когато имаш милиони, искаш десетки милиони.
— Сигурно си мислят, че съм глупак, щом се опитват да ме изиграят.
— Не. Просто си мислят, че са по-умни от теб.
— Ти мислиш ли, че си по-умен от мен, Алън?
Райс погледна назад към сградата, която бяха напуснали.
— По-умен съм от мъжа, когото уби току-що — най-малкото поради факта, че нямам желание да убиеш и мен. А точно това ще се случи, ако се опитам да те измамя.
Уолър кимна, но не изглеждаше убеден.
Райс се прокашля и смени темата:
— Чувал съм, че в Прованс е много красиво по това време на годината.
— Почти няма време, когато в Прованс да не е красиво.
— Често ли си бил там?
— Майка ми беше французойка от един малък град, който се казва Русийон. Прочут е като едно от най-големите находища на охра в света. Много известни художници като Ван Гог са ходили там, за да се сдобиват с бои за палитрата си. И за разлика от много други населени места в Прованс, къщите не са от бял или сив камък, а са в ярки цветове — червено, оранжево, кафяво и жълто. Ако бях художник, щях да се заселя в Русийон и да го рисувам, като използвам само естествените му цветове. С майка ми бяхме много щастливи там.
— А после ходил ли си?
— Не и в Русийон.
— Защо не?
— Баща ми умря там, когато бях на дванайсет.
— Как?
— Падна по стълбите и си счупи врата.
— Случайно ли?
— Така решиха всички.
Райс го погледна стреснато.
— Не беше ли случайно?
— Нищо не е случайно.
— Значи майка ти…
Уолър хвана тясното рамо на Райс с голямата си ръка и го стисна.
— Не съм казал нищо за майка ми, нали? Тя беше добра и мила жена. Дори не би си помислила за такова нещо с чистата си душа.
— Да, несъмнено. Сега разбирам.
Очите на Уолър сякаш потънаха по-навътре.
— Наистина ли разбираш, Алън?
Той отдръпна ръката си и извади една бележка от джоба си.