— Разбрах, че в съседната вила ще живее някаква млада американка.
— Току-що го научихме. Но се съмнявам, че тя ще представлява заплаха.
— Не, не, Алън. Все още няма как да знаем какво ще представлява, нали? Самата й близост е достатъчно основание, за да повдигне някои въпроси, не мислиш ли?
— Така е, прав си. Ще я проуча основно. Значи ще отидеш до Русийон, така ли? Далеч ли е?
— В Прованс всичко е близо.
— Значи ще отидеш?
— Може би.
— Внимавай да не ти се случи нещо и на теб.
— Не се тревожи за мен, моля те. Баща ми беше лекомислен и слаб. Синът му не е.
13
— Говорил си с нея, нали? — попита Франк.
Шоу вдигна очи от документите, които четеше.
— С кого?
— Не се прави на ударен. С Кейти!
— Как разбра?
— От няколко дни си заврял главата си в пясъка. Ако знаех, че ще се държиш така, изобщо нямаше да ти дам номера й, дявол да го вземе. Как ти се стори тя?
— Добре.
— За какво си говорихте?
— А теб какво те интересува, по дяволите?
— Не ме интересува. Забрави. Да се върнем към Евън Уолър.
— Планът не ми харесва — каза Шоу. — Има прекалено много дупки.
Франк го изненада, като кимна в знак на съгласие.
— И аз така мисля. Какво предлагаш?
— Да го опростим. По време на мисия всичко и бездруго се усложнява от само себе си. Когато започнеш просто и нещата се усложнят, все още можеш да се справиш. Но когато започнеш сложно и всичко отиде по дяволите, не става — защото прекалено много неща могат да се объркат.
— Знаем адреса му в Монреал, но не можем да го ударим там, защото нямаме разрешение отгоре. Мястото е твърде открито и има прекалено голяма вероятност за косвени жертви, а и той никога не се движи по план. Действа като призрак — постоянно променя маршрута и навиците си.
— Значи в Прованс трябва да открием такъв момент, в който той ще се движи по план, а вероятността за странични жертви ще е минимална — каза Шоу.
Двамата сведоха поглед към плана на вилата, в която щеше да отседне търговецът на човешка плът. На стената имаше плазмен екран с още данни, включително всички пътища, които водеха към набелязаната цел.
Франк натисна един бутон на контролния пулт върху масата пред себе си и на големия екран се показаха няколко снимки.
— Винаги пътува с тези хора, които до един са особено опасни. А може би има и още, за които не знаем.
— Той ще ги изпрати предварително, за да установят периметъра и да го охраняват, докато пристигне — добави Шоу, като разглеждаше снимките на телохранителите, които изглеждаха един от друг по-опасни, зли и способни. — Доколко можем да разчитаме на разузнаването за маршрута му?
— В голяма степен. Данните са събрани от записани разговори по телефона, електронна поща и транзакции по кредитни карти.
Шоу вдигна поглед към Франк.
— От американците ли? Те разполагат с най-доброто оборудване и програми за подобно проследяване.
— Да кажем, че дължа един разкошен обяд на шефовете на АНС и ЦРУ.
Франк извади няколко документа и зачете на глас:
— Това е планът за полета му. Ще лети от Монреал до Париж с частния си самолет. Там ще кацнат за презареждане и ще продължат с кратък полет до Авиньон. Обикновено се движи в колона от три автомобила. Вече са направили съответните резервации в Авиньон.
Шоу натисна един клавиш на лаптопа и на екрана се появи нова снимка, на която се виждаше улицата с вилата, наета от Уолър.
— До неговата вила има друга.
— Вече е резервирана.
— От кого?
— Направихме предварително проучване. Жената е туристка. Изглежда абсолютно чиста.
— Значи са съвсем наблизо, така ли?
— Горд е много популярна туристическа дестинация, така че за тези вили винаги има голямо търсене. Нямаше как да ги затворим да не се дават под наем, без да се разчуе. Но няма значение. Така или иначе, няма да направим удара в Горд. Прекалено голяма е вероятността за косвени жертви.
Шоу погледна към екрана на друг компютър, на който се виждаше част от програмата на Евън Уолър. После изведнъж се изправи.
— Откъде знаем, че ще ходи в пещерите на Ле Бо дьо Прованс?
— За посещение в тях се изисква специално разрешение. Проникнахме в информационната им система.
— Защо му трябва разрешение? Пещерите не са ли отворени за всички желаещи?