— Е, нашият господин пожелал да бъде сам. Без други посетители. Излязло му е доста скъпо. Но пещерите са частна собственост. Могат да си правят каквото искат. Когато забелязахме плащането, хакнахме компютрите им и разбрахме точната дата, на която ще бъде там.
Шоу се завъртя към един друг компютър, на твърдия диск на който не беше записано нищо, с изключение на фабричния софтуер и браузъра. Използваха го, за да влизат в интернет. Той натисна няколко клавиша и прегледа резултатите.
— Всъщност мястото ми е познато. Това е галерия за фотоизложби. Използват стените на пещерите за прожекции, правят обиколка с екскурзовод, показват документални филми и прочие. Всяка година избират различен артист, с когото работят.
Той се облегна назад, за да осмисли новата информация.
— Мисля, че това е нашето място да го пипнем.
Шоу обърна екрана на лаптопа към Франк. На него беше изписана информация за изложбата.
— Пещерите имат само един вход, много отделни помещения и малко служители, така че е лесно да се изгубиш. Ще прекъснем електричеството, а екипът ни вече ще бъде на място с уреди за нощно виждане и зашеметяващи оръжия. Отделяме шефа от охраната му и готово.
Франк се замисли.
— Така ограничаваме и вероятността за косвени жертви. Но ще трябва да изпратим разузнавачи на място, за да уточнят подробностите.
— Няма спор за това. Но какво по-добро място да хванем плъх от дупка в земята?
— От друга страна, ако ударът е неуспешен, той веднага ще се качи на самолета си и ще се изпари от Франция.
Шоу се облегна на стола си.
— Не е идеално, но при дадените обстоятелства не можем да направим нищо по-добро. Посещението в пещерите е единственият момент, в който ще знаем точно къде се намира. И наистина не си представям как можем да се провалим.
14
Планът за залавяне беше готов. Пещерите бяха старателно проверени от сътрудници на място в Прованс. Шоу също щеше да ги посети, когато пристигнеше там. Междувременно беше проучвал подробни карти на вътрешността и разположението на пещерите, докато се научи да ги рисува по памет. По план Уолър трябваше да ги посети по-малко от седмица след пристигането си; частната му обиколка започваше точно в десет часа сутринта.
След всеки дълъг работен ден, който включваше и внимателно подбиране на членовете на ударния отряд и подготовката им, Шоу се прибираше в хотела си, преобличаше се, излизаше да потича, а след това бродеше сам по улиците на Париж, докато мракът започнеше да се сгъстява, а енергията му да го напуска.
Една вечер седеше сам в някакво бистро срещу Люксембургската градина, което Ана Шмит обичаше. С нея се бяха разхождали из парка, хванати за ръка, бяха гледали как децата пускат дървени лодки в големия фонтан и бяха седели на пейките, за да наблюдават минувачите. Сега той не можеше да се върне в парка, защото го смяташе за свещено място, където не биваше да стъпва отново. Но се беше приближил достатъчно, за да види цветята отдалеч. Не можеше повече, преди гърдите му да започнат да се стягат, а очите му да се пълнят със сълзи.
Току-що беше дал поръчката си и оглеждаше бистрото маса по маса. Имаше този навик от десетилетия и за него това беше също толкова естествено, колкото да си поема въздух. И сега рязко си пое въздух, защото я видя на вратата, която отделяше едната половина на заведението от другата.
Кейти Джеймс не изглеждаше толкова слаба, колкото при последната им среща, което беше добре. Естествено русата й коса, която тогава беше боядисана в тъмен цвят и стърчеше на всички посоки, сега беше пораснала и стигаше почти до раменете. Носеше бяла пола, обувки със средно високи токове и тъмносиня блуза с дълги ръкави. Никога не я беше виждал с блуза без ръкави — най-вече заради белега от куршум в горната част на лявата й ръка.
Докато крачеше към него, той забеляза, че гримът й не покрива съвсем тъмните кръгове под очите. Беше красива жена и много от мъжете в бистрото се обърнаха след нея, като предизвикаха гнева на собствените си дами. Но очевидно един поглед към Кейти Джеймс, докато прекосяваше помещението, си струваше този риск.
Тя не изчака да я покани, а просто седна срещу него.
— Добре изглеждаш — отбеляза тя и погледна косата му по-внимателно. — Бели коси ли имаш?
— Малко. Ти обаче си се възстановила напълно. Качила си няколко килограма, от които имаше нужда. Но на мен ми харесваше с тъмна стърчаща коса.