Той замълча за момент.
— Как ме намери? — попита той и отговори на собствения си въпрос. — Франк. Защо се намесва? Досега никога не се е интересувал от личния ми живот.
— Според мен не го е правил, преди да убият Ана.
— Той ми каза, че си му се обаждала.
— Нямаше да се наложи, ако ти ми се беше обадил.
— Съжалявам, че те изоставих така внезапно.
— Ние не бяхме обвързани. Ти си голямо момче, а аз съм голямо момиче. Само едно нещо ме притесняваше — не знаех дали изобщо си жив. Точно затова се обадих на Франк. За да проверя дали си добре.
Шоу се почувства още по-неудобно.
— Ами добре съм. Отново работя. Всичко е наред. Нали ти казах по телефона?
— Исках да видя с очите си.
Той сведе поглед към масата.
— Вечеряла ли си?
— Не съм гладна.
Отказът й да вечеря с него го изненада и това пролича на лицето му.
— Кейти…
Тя се изправи. Очите им се срещнаха.
— Успех, Шоу.
Кейти се поколеба още една секунда — достатъчно той да каже нещо, за да я задържи. Но той не го направи.
Тя се обърна и си тръгна.
Шоу остана неподвижен в продължение на няколко секунди, докато в душата му се водеше мащабна битка. Накрая хвърли няколко евро на масата, забърза навън и огледа оживената улица в двете посоки.
Но Кейти вече беше изчезнала.
15
Минаваше полунощ, когато Реджи слезе на пръсти в библиотеката в Хароусфийлд. Дъждът барабанеше по прозорците, а надолу по комина нахлуваше студен вятър и захранваше с кислород угасващия огън в камината. Тя затвори вратата след себе си, седна на дългата маса и отвори една папка. След това се зае да проучва смъртоносната кариера на Фьодор Кукин на светлината на една-единствена настолна лампа — може би за стотен път. Зверствата му не се бяха променили, разбира се, но се бяха загнездили още по-дълбоко в съзнанието й. Можеше да рецитира статистическите данни по памет; беше запомнила лицата на жертвите му, които заемаха страница след страница. Образите на масовите гробове, открити дълго след като извършителят беше избягал от мястото на бруталните си жестокости, сякаш бяха прогорени върху ретината й.
Реджи взе една зърниста черно-бяла снимка — всички снимки бяха такива, все едно насилствената смърт никога не можеше да бъде цветна — и се загледа в лицето на нея. Полковник Хубер имаше своя Давид Розенберг и своята фрау Кох — снимки, които Реджи беше подбрала сред безброй други, за да му ги покаже в момента на смъртта му. Е, Фьодор Кукин също имаше доказателства за безумната жестокост, от която сякаш бяха обладани всички тези изверги.
На снимката, която гледаше в момента, се виждаше мъж с непроизносима фамилия. Не беше нито особено богат, нито с някакви особени връзки. Беше живял почти на хиляда километра от столицата Киев. Беше обикновен земеделец с голямо семейство и трябваше да работи по цял ден, за да го издържа. Престъплението му срещу държавата се заключаваше в това, че беше отказал да издаде приятелите си на КГБ и в частност на Фьодор Кукин. Наказанието му беше да бъде залят с бензин и запален пред очите на съпругата и децата си. Беше изгорял до кости, докато те бяха принудени да го гледат и да слушат писъците му.
Тя взе следващия документ. Оригиналът беше на украински, но беше преведен на отделен лист. Беше заповедта, с която обреченият земеделец беше осъден на смърт чрез изгаряне. Подписът на Фьодор Кукин беше с едър четлив почерк в дъното на страницата, сякаш не беше искал да остави никакво съмнение кой е причинителят на ужасното убийство.
Накрая тя предпазливо взе друга стара фотография. Тази беше на самия Фьодор Кукин. Реджи я държеше за ръба, сякаш се страхуваше да докосне самото лице. Той беше с униформа, с разкопчана яка. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата — бутилка. Очевидно беше позирал за снимката. По онова време косата му беше тъмна и пригладена назад, като откриваше челото. Лицето му не се беше променило особено с времето. Но това, което привличаше вниманието, бяха очите му. Реджи се почувства така, все едно беше притеглена по тъмна пътека към най-дълбоката им същност и потъваше в сенки, от които нямаше излизане. Тя се опомни и бавно остави снимката, като я покри с куп листове.
През следващите трийсет минути прегледа десетки други снимки на убити хора, които до една носеха кървавите отпечатъци на Кукин. Документите изглеждаха механично попълнени, все едно бяха заповеди за поръчка на оборудване или храна. Но в действителност бяха писмени заповеди за убийството на други човешки същества, попълнени по старомодния начин, в три екземпляра с индиго. Смърт чрез разстрел. Смърт чрез изгаряне. Смърт чрез обгазяване. Смърт чрез намушкване. Смърт чрез обесване. Всичко беше изрядно и подредено. Слава богу, че беше използвал индиго, помисли си Реджи. Ако не бяха тези копия, щеше да бъде почти невъзможно да се проследят и накажат хората като Кукин.