Шоу кимна в знак на одобрение.
— И после към следващата задача — каза той.
— И моят живот е такъв — отвори тя и хвърли поглед към него.
— Какво? — попита той, когато забеляза колебанието й.
— Чух един слух. Оттогава се питам дали в него има някаква истина.
Шоу я погледна с любопитство и повтори:
— Какво?
— Наистина ли си прострелял Франк Уелс в главата?
— Не можахме да постигнем съгласие по един въпрос — отговори той.
Тя се усмихна.
— Харесва ми как работиш.
— Всъщност, ако не обръщаш внимание на стоте килограма гняв и комплекси, Франк не е лош човек — добави той.
— Наистина ли?
— Не, всъщност не — каза Шоу.
20
На следващия ден Шоу с интерес проследи как тайнствената млада дама пазарува в Горд. Мъже от всякакви възрасти също я проследиха, докато минаваше покрай тях със сламената си шапка и роклята до коленете, която коварният бриз понякога подхващаше и повдигаше. В такива случаи мъжете я гледаха още по-съсредоточено. Докато се преструваше, че разглежда витрините по улицата, Шоу забеляза как я доближиха различни мъже, които говореха френски, италиански, гръцки и английски — поне толкова преброи. Мъжете й предлагаха да й помогнат с пазаруването, да й превеждат или да й окажат съдействие при събличането на дрехите й, например в своята стая. Тя вежливо отклони всички предложения. Всъщност нямаше нужда от помощ. Говореше френски свободно и беше наясно с цените. И умееше да се пазари. Шоу я проследи как преговаря за една блуза, една декоративна синьо-жълта чиния, една бутилка вино и десетина тиквички, докато не получи приемлива оферта.
По-късно вечерта той седеше в едно бистро на открито в Горд и размишляваше какво да си поръча за вечеря, когато тя го изненада, като се приближи до масата му.
— Parlez-vous français?
— Oui, je parle français — отговори той. — Mais mon anglais est meilleur.
Тя топло се усмихна.
— Моят английски също е много по-добър от френския ми. Имате ли нещо против да седна при вас? Последните няколко пъти се храних сама и в началото беше забавно, но бързо ми доскуча.
Той и направи знак да седне.
— Заповядайте.
Жената си свали шапката и я сложи на стола до себе си, преди да вземе менюто.
— Какво е хубаво тук? — попита тя и вдигна на главата си слънчевите очила „Мауи Джим“, въпреки че залязващото слънце блестеше точно насреща й.
— Пилешкото с маслини и каперси. Но пък никога няма да сбъркате, ако си поръчате добрата стара пържола с пържени картофи и салата.
— Да си вземем ли вино?
— Според мен е задължително. Все пак сме в Прованс.
Двамата дадоха поръчките си на сервитьора, който веднага им донесе избраната бутилка червено и две чаши. След това им наля и ги остави сами.
— Сигурно ви се струвам прекалено отворена — каза му тя. — Заговорих ви, без да се познаваме.
— Подобно понятие като че ли вече не съществува нито по отношение на мъжете, нито по отношение на жените.
— Най-напред нека да се представя. Казвам се Джейн Колинс. Но приятелите ме наричат Джейни.
Тя протегна ръка. Шоу развеселено я стисна.
— Аз съм Бил.
— Американец ли си?
Той кимна.
— А ти?
— Така пише на паспорта ми.
— Аз съм от Вашингтон — каза той.
— И с какво се занимаваш във великата ни столица?
— Гледам да не се занимавам с нищо. Бях лобист, но продадох кантората си и реших да разгледам света отвъд Капитолия.
— Имаш ли семейство?
— Чакай да се направя на гордия татко.
Шоу извади портфейла си и й подаде снимката на момиче и момче, с която го беше снабдил Франк.
— Майкъл и Али. Те са в Щатите.
Тя му върна снимката.
— Красиви деца. Значи жена ти не е с теб.
— Разведени сме — отговори той и прибра снимката в джоба на ризата си. — Снимката всъщност е малко стара. И двете ни деца вече са тийнейджъри.