— Тази вечер си особено остроумен, Алън.
Райс заговори по-сериозно:
— Това е съвсем нов бизнес за теб. Да продаваш на ислямски терористи?
— Не ти ли омръзна от азиатски проститутки? Колко бройки трябват, за да задоволят слабините на мъжката западна цивилизация?
— Очевидно повече, отколкото можем да осигурим. Но паричният поток в този бизнес е колосален и стабилен. Това е двигателят за всичките ни други проекти.
— Човек има нужда от нови предизвикателства.
— И все пак. Обогатен уран? За производство за ядрено оръжие? Като нищо ще ударят Монреал вместо Ню Йорк. Не бих се доверил на мерника им.
— Светът трябва да бъде поразтърсен, не мислиш ли? Прекалено застоял е. И твърде предвидим. Хората на върха се задържаха прекалено дълго.
— Не знаех, че имаш интерес към геополитиката.
— Има много други неща, които не знаеш за мен. Пристигнахме, струва ми се.
Райс погледна през прозореца към сградата, до която се доближаваха. Последните двайсет минути от полета бяха изпълнени с турбуленция, защото закачиха опашката на една отминаваща гръмотевична буря, а пътуването в колата по селски пътища в продължение на още петдесет километра изобщо не беше помогнало на стомаха му да се успокои. А хората, с които щяха да се срещнат, караха стомаха му да се свива по съвсем друга причина. Естествено, шефът му не изглеждаше притеснен нито от бурята, нито от предстоящата среща.
Всеки, който търсеше начин да се сдобие с части за ядрено оръжие, за да може да го използва и да избие максимално голям брой хора, без съмнение беше луд. Райс беше приел, че работодателят му е луд поне в известна степен, и се беше научил да живее покрай него. Но хората, с които щяха да се срещнат тази вечер, бяха неизвестна величина в уравнението. Искаше му се Уолър да не беше настоявал да го придружи.
Когато се беше опитал да отклони предложението, Уолър съвсем очаквано го беше нагрубил.
— Дясната ми ръка няма право да избира с кого да се среща. А един страхливец не може да бъде дясната ми ръка. За твое съжаление, Алън, нито една друга част от тялото ти не ми върши работа.
Шегата беше произнесена с тон, от който ставаше ясно, че всичко е съвсем на сериозно. Затова Райс се беше качил на самолета и беше прелетял няколко часови пояса, за да помогне на шефа си в преговорите за бъдещата смърт на хиляди невинни жертви.
— Как искаш да започнем срещата? — попита го Райс.
— Ще ги поздравим с усмивка. Ако искат да ядем и да пием, ще приемем. След това започваме да преговаряме. Между другото гледай да не им показваш подметките на обувките си, това се смята за голяма обида.
— Има ли нещо друго, което трябва да знам?
— Да, най-важното.
Райс го погледна с очакване.
— Ако стане нужда да бягаме, бягай бързо.
Райс изглеждаше шокиран.
— Има ли такава вероятност?
— Не знам. Но мога да ти кажа, че нямам доверие на мъже от пустинята, които се увиват в чаршафи и искат да взривят целия свят.
— Тогава защо сме тук, за бога?
— Нали ти казах, човек има нужда от нови предизвикателства.
— Наистина ли смяташ, че може да се наложи да бягаме?
— Ако се стигне дотам, внимавай да не тичаш пред мен.
— Защо?
— Защото ще те застрелям и ще прескоча трупа ти.
22
Къщата беше голяма и модерна и се намираше на цели километри от всякакви други сгради. На портала ги посрещна мъж с тъмен британски костюм по поръчка и тюрбан на главата. Той претърси Уолър и Райс и конфискува пистолета на Уолър.
— Това е деветмилиметров „Хеклер и Кох“, произведен по специална поръчка — каза Уолър на арабина. — Очаквам да ми го върнете в същото идеално състояние.
Мъжът не даде знак дали го е разбрал.
— А хората ми? — попита Уолър и посочи зад гърба си шестимата здравеняци, които бяха задържали оръжията си.
Зададе въпроса, въпреки че вероятно знаеше отговора. Арабинът обясни на несигурен английски, че те също могат да влязат в къщата, а освен това могат да останат въоръжени. Уолър се намръщи на странното разграничение, но не каза нищо.
Райс вдигна поглед към тъмната фасада.
— Май няма никой — подхвърли обнадеждено той.
Двамата тръгнаха по алеята към входа и Уолър отговори:
— О, със сигурност са си вкъщи. Няма съмнение, че ще бъдем добре дошли.