— Защо не ми звучиш толкова уверено?
— Сигурен съм. Явно ти си изпускаш нервите.
— Чудно защо — промърмори Райс под носа си.
Осветлението в къщата беше толкова слабо, че Райс трябваше да примижава, за да различи какво има в далечните ъгли на просторните помещения. Уолър и Райс следваха мъжа с тюрбана все по-навътре в къщата, а охранителите следваха тях.
Накрая водачът им спря пред голяма двойна врата, която, изглежда, беше изработена от неръждаема стомана. Той я отвори и направи знак на останалите да влязат. Те се подчиниха и видяха един мъж, който седеше на кръгла маса в центъра на помещението, осветено от една-единствена настолна лампа. Беше облечен в свободно падаща дреха, която мюсюлманите наричаха тоба. Тялото му беше закръглено, макар че лицето му беше изпито. Брадата му беше късо подстригана, а главата му не беше покрита.
— Седнете — каза той и посочи столовете, наредени около масата.
Уолър огледа помещението, без да бърза, за да прецени тактическите позиции, и направи знак на хората си да ги заемат. Едва тогава се отпусна на един стол и отвърна на погледа на мъжа.
— Очаквах повече хора — каза той.
— Аз съм оторизиран да преговарям — отговори домакинът на ясно разбираем английски.
Уолър забеляза, че мъжът се поти, а очите му се стрелкат из помещението. После изведнъж се съсредоточи върху Уолър и Райс.
— ОУ — каза той.
— Обогатен уран — потвърди Уолър.
— Как ще се сдобиете с него?
Уолър го погледна озадачено.
— Вече изяснихме този въпрос.
— Обяснете пак.
Уолър заговори монотонно, все едно водеше лекция:
— През хиляда деветстотин деветдесет и трета година между Русия и Съединените щати беше подписан договор за продажба на обогатен уран. По този начин руснаците получаваха възможност да намалят запасите си от ядрени оръжия и да се освободят от обогатения уран, който да се използва в ядрени реактори и за други мирни цели. Мога да ви говоря до утре за уранов хексафлуорид, отпадъци от обеднен уран и други подобни, но в крайна сметка всичко опира до това, че руснаците имаха петстотин тона обогатен уран, които се съгласиха да продадат на американците. До този момент янките са получили около четиристотин тона, средно по трийсет тона годишно. Целият процес се контролира и от двете страни, с изключение на първоначалното разглобяване на оръжията и отделянето на обогатения уран от останалата конструкция на ядреното оръжие. Руснаците изпълняват тази първоначална стъпка самостоятелно. Точно по тази причина определени хора, които разполагат с връзки по веригата, могат да се сдобият с известно количество скъпоценен ядрен материал.
— И вие имате такива връзки? — попита мъжът.
Уолър отново изглеждаше озадачен.
— В противен случай не бих имал никаква причина да дойда до тук и да преговарям с вас. — Той вдигна мобилния си телефон. — Мога да го докажа с едно обаждане.
— За какви количества говорим?
— Оръжия или обогатен уран?
— ОУ.
Уолър забеляза, че мъжът потрива пръсти с известно ожесточение. Мъжът видя, че Уолър го гледа в ръцете, и ги скри под масата.
— Петстотин това от този материал могат да се използват за приблизително трийсет хиляди ядрени бойни глави — горе-долу толкова, с колкото разполагаше Съветският съюз в разгара на Студената война. С моите връзки мога да се сдобия с деветдесет килограма обогатен уран. Това е достатъчно количество за две бойни глави, които могат да унищожат голям град, но може да се използва и за голям брой по-малки импровизирани устройства, предназначени за многобройни цели.
— Значи материалът е много скъп?
— Нека да го кажа така. В момента Иран харчи милиарди долари, за да изгради инфраструктура и технологична база, с които в крайна сметка ще се сдобие със същото, което предлагам да ви продам още тази вечер. Единственият по-скъп материал е плутоният, но достъпът до него е невъзможен.
Мюсюлманинът рязко се наведе напред.
— И каква е цената?
Уолър отново хвърли поглед към Райс, преди да се обърне към мъжа.
— Казвате, че сте оторизиран да сключите сделка?
— Както вие се изразихте, в противен случай нямаше да съм тук.
— Името ви?
— Не е важно. Каква е цената?
— Двеста милиона британски лири, преведени по сметката ми.
Уолър се канеше да добави още нещо, но мъжът го прекъсна: