— Дадено.
Уолър сведе поглед към тялото на мюсюлманина и подуши въздуха. После изпусна мобилния си телефон на земята и се наведе да го вдигне. В следващия миг Райс отхвърча назад, а Уолър сграбчи масата и я обърна върху мюсюлманина. Той сграбчи Райс за ръката и изкрещя на хората си:
— Бягайте!
Райс усети как го хвърлят през прозореца. Нещо остро го улучи в крака, разкъса плата на панталона му и се заби в бедрото. Нещо тежко се приземи върху него и му изкара въздуха. После го вдигнаха и го задърпаха, докато се опитваше да си поеме дъх, а от ранения му крак започна да блика кръв.
Ударната вълна от взрива в къщата го хвърли във въздуха и го преобърна. Върху него се посипаха отломки, но Уолър го беше закрил със собственото си тяло, като дишаше на пресекулки. След като дъските, тухлите, натрошеното стъкло и парчетата от мебели спряха да се сипят върху тях, Уолър и Райс бавно се изправиха до седнало положение.
— Какво, по дяволите… — започна Райс, като стискаше ранения си крак.
Уолър стана и изтупа дрехите си.
— Този идиот беше атентатор самоубиец.
— Как разбра?
— Тобата е свободно падаща дреха, а неговата му стоеше прекалено стегнато, защото динамитът отдолу я издуваше. Не можеше да се концентрира и не ни гледаше в очите. Разбрах, че крие нещо, защото човешката природа е такава, че подсъзнателно избягваме да гледаме към някого, ако не искаме той да ни оглежда. Същият инстинкт се наблюдава и при кучетата.
— А защо не можеше да се концентрира?
— Сигурно са го надрусали, за да изпълни мисията си, защото кой нормален ще пожелае да се взриви, дори ако са му обещали девици в рая? После надуших и миризмата.
— Каква миризма?
— Динамитът се съхранява в малки дървени цилиндри, напоени с вода. Има характерна миризма. Освен това долових и миризма на метал. Сигурно от сачмите в платнения пояс, завързан около тялото му. Така се получава максимален брой жертви около мястото на взрива. Нарочно си изпуснах телефона, за да погледна и под масата. До краката му имаше торба. В нея е имало акумулатор с жици, свързани с детонатора в платнения пояс. Жиците се зашиват за пояса, за да не може да ги свали лесно. Точно затова скри ръцете си под масата — за да хване детонатора. Освен това не стана, за да ни поздрави. Това е много нехарактерно за мюсюлманите. Но динамитът е тежък и той сигурно се е притеснявал, че може да забележим нещо подозрително, ако се изправи.
Уолър сви рамене в знак на примирение.
— Трябваше да го забележа още по-рано. Дай да ти видя крака.
Той приклекна и скъса крачола на Райс, за да огледа раната.
— Извинявай, че се наложи да те бутна през прозореца.
— Господи, Евън, ти ми спаси живота!
— Има кръвоизлив, но раната не е дълбока, едва ли е засегната артерия.
— Сигурен ли си?
— Виждал съм много такива рани. Ако артерията беше разкъсана, вече щеше да си изгубил съзнание, защото почти цялата ти кръв щеше да е изтекла.
Той накъса крачола на Райс на ивици, за да направи груба превръзка на раната.
— Ще ти намерим лекар при първа възможност.
Уолър се обърна към къщата и видя, че един от неговите хора със залитане върви към тях. Той бързо се приближи до него и го подхвана.
— Паскал, ранен ли си?
— Не, само ми пищят ушите.
Паскал беше грък и кожата му беше тъмна, а косата — още по-тъмна и къдрава. Беше висок метър и седемдесет и пет, жилав и пълнен с неизчерпаема енергия. Беше в състояние да тича цял ден и да стреля безпогрешно, имаше железни нерви, никога не прибързваше, когато трябваше да се действа предпазливо, и никой не беше по-бърз от него, когато ситуацията изискваше максимална скорост. Беше най-дребният от охранителите на Уолър, но същевременно беше най-опасния. Паскал беше пристигнал да живее при Уолър още на десет години и Уолър го беше подготвил да застане начело на охранителното му звено. Не притежаваше необходимия ум, за да се занимава със самия бизнес, за разлика от Алън Райс. Но въпреки това беше незаменима част от екипа на Уолър.
— А останалите?
— Танър и Димитри са мъртви. Експлозията откъсна главата на Димитри. Падна в някаква проклета саксия. Другите са добре, само синини и драскотини. Но изгубихме едната кола.
Уолър огледа димящата маса метал до входа на къщата. Кадилакът беше поел ударната вълна от експлозията и за щастие по този начин беше предпазни останалите коли. Някъде отляво се чуха писъци и Уолър и Паскал се затичаха натам. От мрака се появиха трима души — двама от тях се бореха с третия.