Още преди Уолър и Паскал да ги достигнат, двамата успяха да го укротят. Оказа се мъжът със скъпия костюм, който ги беше вкарал в къщата.
— Копелето се опитваше да избяга, мистър Уолър — обясни един от мъжете, докато извиваше ръцете на пленника зад гърба му.
Уолър протегна ръка и сграбчи мъжа с тюрбана за гърлото.
— Да го застрелям ли, мистър Уолър? — попита Паскал.
— Не, Паскал, не. Първо трябва да си поговоря с него.
Уолър погледна мъжа в очите.
— Ти си дребна риба. Онзи, който се взриви, също беше дребна риба — от тези, които хвърляш обратно във водата, защото не си струват. Но все пак трябва да се занимая с теб. Защото искам да разбера кой е заповядал това да се случи. Разбра ли ме?
Мъжът поклати глава и бързо заговори на родния си език.
Уолър го прекъсна, като говореше на същия език. Шокираният поглед на пленника явно го развесели, преди да се обърне към хората си, за да им нареди да приберат останките на Танър и Димитри.
— И още нещо — каза Уолър.
Той бръкна в джоба на пленника и извади деветмилиметровия пистолет, който му беше конфискуван по-рано.
— Много съм привързан към този пистолет. Всъщност толкова много, че ще те застрелям именно с него, след като ми кажеш всичко, което искам да знам.
Докато пътуваха обратно към самолета, Уолър се обърна към Райс.
— На пистата ще ни чака лекар, който ще се погрижи за крака ти.
— Защо ни поканиха тук само за да се опитат да ни взривят?
— Не знам още. Но ще разбера, а след това ще ги ударя много по-силно, отколкото те удариха мен.
Райс поклати глава и се засмя унило. Уолър го погледна и попита рязко:
— Какво?
— Просто си мислех, че след всичко това наистина ще имаш нужда от почивка в Прованс.
23
Шоу се излегна на плоската скала в далечния край на Горд и погледна часовника си. Беше един през нощта. През целия ден пристигаха автобуси, от които се изсипваха туристи и застанаха точно там, където Шоу лежеше в момента, за да снимат главозамайващите изгледи с дигиталните си фотоапарати. Шоу също беше дошъл заради изгледа — но не гледаше пейзажа, а вилите близнаци на Уолър и Джейни Колинс. Електронният му уред за нощно виждане превръщаше солидните обекти като хора, коли и растения в ясни силуети, по които можеха да се различат и множество детайли, очертани на зеленикав фон. Във вилата на жената светеше една лампа, а в тази на Уолър беше тъмно. Нищо чудно, все пак той още не беше пристигнал.
Шоу не беше виждал Джейни Колинс от няколко дни, но интересът му към нея беше нараснал. Той фокусира уреда си и проследи как тя излезе от светло на тъмно; оптиката пронизваше тъмнината със завидна яснота. Джейни беше боса и облечена с халат. Когато го свали, Шоу видя, че под него носи цял бански костюм. Тя си сложи очила за плуване, върза си косата и се гмурна във водата с чисто движение, което не развълнува повърхността.
Джейни се понесе през водата с енергични движения. Когато стигна до отсрещния край, се обърна с кълбо и заплува в обратната посока. След пет дължини Шоу вече не се съмняваше, че тя брои замахванията си. Навън беше съвсем тъмно, нямаше луна, а светлината от къщата губеше силата си, преди да достигне басейна, така че тя нямаше как да види стените на басейна, за да разбере кога да се обърне. След трийсет дължини скоростта й съвсем не беше намаляла. Шоу трябваше да разтърква очите си, защото методичните й движения бяха хипнотизиращи, все едно гледаше метроном.
В съседната вила светна лампа, което накара Шоу да откъсне поглед от жената. В уреда му за нощно виждане се показа мъж, който не беше Уолър. Не можеше да различи чертите на лицето му съвсем ясно, но беше по-висок и много по-едър от канадеца. Шоу предположи, че мъжът е част от охранителния отряд, който трябваше да пристигне предварително. Както вече беше прогнозирал пред Франк, хората на Уолър щяха да претърсят мястото и да го затворят, като установят охранителен периметър преди пристигането на шефа. Тайните служби на САЩ използваха същата процедура.
Шоу проследи как едрият мъж, облечен изцяло в черно, професионално претърси околността на вилата, с пистолет в ръка, който насочваше към тъмните ъгли. После го видя как се стегна и погледна през рамото си. След няколко секунди вече беше подминал басейна в задния двор на вилата на Уолър и се беше изкатерил по оградата, която разделяше двете вили, за да погледне от другата страна.