Уредът за нощно виждане на Шоу се стрелна обратно към Джейни. Тя беше приключила с плуването и се изкачваше по стълбичката на басейна. Той продължи да я гледа, докато тя свали мокрия си бански костюм и го пусна на земята. После вдигна хавлиената си кърпа и се подсуши, преди да се увие с нея. Шоу погледна към мъжа на стената. Дори с мощната оптика не можеше да различи ясно изражението му, но не се съмняваше, че мъжът беше останал доволен от неочакваната гледка на женска голота. Беше сигурен, че ще докладва на Уолър тази сочна разузнавателна информация. „Джейни“ може би неволно беше допуснала много сериозна грешка.
Час по-късно светлината във вилата на Уолър угасна и Шоу отново насочи уреда си за нощно виждане към вилата на Джейни. После се стегна. Стори му се, че забеляза движение в най-тъмния ъгъл, до една ниша в стената. Дали беше Джейни? Или някой от хората на Уолър беше проникнал в задния двор от срещуположната страна, докато вниманието на Шоу беше съсредоточено върху съседната вила?
Мислите му препускаха бясно. Дали жената беше заключила плъзгащата се врата към задния двор? Шоу реши, че най-вероятно не си е направила труда. Беше прекалено доверчива и склонна да споделя лична информация. Засега беше забравил за неясните подозрения, които изпитваше към нея. Най-вероятно беше просто млада и наивна наследничка на голямо богатство, отседнала в съседство до един психопат, който продаваше млади жени за сексуални робини.
Шоу скочи на крака и се затича. Имаше мотопед веспа, с който се придвижваше из околността, но воят на малкия двигател щеше да създаде проблеми в този нощен час. Той изтрополи по пустите павирани улици на Горд, подмина градския площад, зави напряко зад църквата и стигна до друга стара пътека с каменни стъпала, която съкращаваше допълнително разстоянието. После подмина амфитеатъра, където в топлите месеци се провеждаха концерти, и се спусна по последните вкопани камъни, които го отведоха на десет метра от двете вили. Шоу надникна иззад отвесната скала. Вилата на Джейни беше отдясно, а тази на Уолър — отляво.
На малката отбивка точно пред вилата на Уолър беше паркиран сребрист микробус ситроен. До входа на Джейни беше нейното миниатюрно аленочервено рено — от двете му врати до задната броня имаше само половин метър. Шоу видя, че реното е празно, но ситроенът — не. Отпред седяха двама мъже — единият вероятно беше същият, когото беше видял при разузнаването си по-рано, но нямаше как да бъде сигурен. Шоу прецени, че от мястото им има едно сляпо петно. Той бавно пристъпи напред по тази линия, за да провери дали е прав. Двамата пазачи останаха неподвижни. Шоу зави зад ъгъла и вече можеше да проникне в задния двор на вилата на Джейни.
Стената беше висока сто и осемдесет сантиметра, но за разлика от общата стена между двете вили в горния край бяха зазидани продълговати камъни, които добавяха още петдесет сантиметра. Причината вероятно беше минаващата покрай нея улица. С допълнителните камъни ставаше невъзможно да се надникне вътре и много трудно стената да се прескочи. Шоу се убеди в това още при първия опит. Той се пусна, скочи обратно на улицата, свали си якето, уви издрасканите си ръце с него и опита отново. Този път преодоля стената и безшумно се приземи в меката трева от другата страна. Приклекна, за да се ориентира. Беше в страничния двор, ограден с пълзящи розови храсти и разкошни бугенвилии. До басейна водеше късо каменно стълбище. Шоу пак си облече ветроупорното яке. Малкият уред за нощно виждане беше в един от джобовете му.
Опитваше се да не мисли какво би казал Франк, ако можеше да го види сега. С присъствието си тук подлагаше на риск успеха на цялата мисия. Знаеше това. И все пак не можеше да остави някоя от мутрите на Уолър да се възползва от младата жена. Той прекоси тревата и продължи нагоре по стълбите.
После усети дулото на пистолета, което се опря в главата му — една хилядна от секундата, преди да чуе изщракването на ударника.
24
Това беше първата грешка на човека с пистолета. Беше твърде близо, на сантиметри разстояние, което не му даваше адекватно място за реакция срещу внезапна контраатака. Втората грешка беше това, че не дръпна спусъка веднага, за да го убие. Шоу пъхна палеца си зад спусъка, което направи изстрела невъзможен. Останалите му четири пръста стиснаха цевта на пистолета и го дръпнаха надолу, така че да сочи към земята. Последната грешка на човека с пистолета беше нежеланието да го пусне. Шоу дръпна с всичка сила, наведе се напред и човекът прелетя над него, за да се стовари в тревата. Шоу изтръгна пистолета от ръката му, седна отгоре му и насочи оръжието в главата му.