— Джейни?
Тя лежеше над него, памучният и халат беше разтворен, а косата й беше разпиляна по лицето. Дишаше тежко, вероятно заради удара в земята. Носеше само маратонки за тенис и халата, или поне Шоу не виждаше нищо друго.
Коляното й се заби в левия му бъбрек, като го разтърси от болка. Той падна настрани и се сви в тревата до нея. Двамата бавно се изправиха, сковани от контузиите си. Пистолетът остана в ръката на Шоу.
— Какво правиш тук, по дяволите? — попита троснато тя, като местеше поглед от пистолета към лицето му.
— Видях, че в съседната вила свети. След това ми се стори, че видях как някакъв мъж прескача оградата и влиза в твоя двор.
Тя се огледа.
— Откъде видя всичко това?
Шоу по сочи към скалите.
— Разхождах се горе. От там се вижда вилата ти.
— А откъде знаеш коя е моята вила? — попита го остро тя.
Той си придаде виновно изражение.
— Добре де, признавам си. Проследих те до вкъщи онзи ден, след като вечеряхме заедно, но само защото исках да бъда сигурен, че всичко е наред. Богата жена, която пътува сама, нали разбираш? Притеснявах се за теб.
Шоу вдигна пистолета.
— Малко съм изненадан, че имаш такова оръжие.
— Както сам каза, аз съм богата жена, която пътува сама. Освен това имам разрешително.
— Сериозно? — учуди се той, но все пак й върна пистолета. — Мислех си, че във Франция са доста строги по отношение на огнестрелните оръжия.
— Парите решават много различни проблеми — отвърна хладно тя.
Той разтри гърба си с ръка.
— Нека да позная. Освен че имаш време за интензивни езикови курсове, ходиш и на курсове по самоотбрана.
Тя провери пистолета, освободи ударника и прибра оръжието в джоба на халата си, който след това пристегна плътно.
— Чух нещо в задния двор, но не видях никакъв мъж да прескача оградата. Освен теб, разбира се.
— Но сигурно си видяла, че в съседната вила свети. А отпред има паркиран микробус, в който седят двама мъже.
Тя се обърна към стената, която разделяше двете вили.
— Да, може би. Не знам със сигурност.
Джейни отново се обърна към него.
— Значи моята вила се вижда от скалите, така ли?
— Аха. Там спират туристическите автобуси и хората снимат вилите, долината и планините.
По някаква причина Шоу беше убеден, че тя вече знае всичко това. Предвид факта, че имаше пистолет, отново събуди подозренията му.
— Но само твоят басейн се вижда от там. Басейнът на съседната вила остава скрит зад един гараж и няколко дървета.
Тя хвърли поглед към тъмната вода.
— Басейнът? — повтори тя и го погледна обвинително. — Значи си ме видял да плувам? А после?
Шоу не се поколеба.
— Видях само онзи мъж. Точно затова слязох тук, за да проверя дали всичко е наред. Щях да почукам на входната врата, но когато видях онези мъже пред съседната вила, вече не бях сигурен какво става. Все пак минава един през нощта.
— Да, така е. Не трябва ли вече да си в леглото?
— А ти? Сигурно още съм на американско време. Сигурна ли си, че не си видяла никого?
— Да, а и вратите са заключени.
Тя помълча няколко секунди.
— Не знаех, че лобистите са толкова вещи в самоотбраната и боравенето с пистолет.
Шоу се засмя пресилено.
— Е, това беше чист късмет. Когато усетих цевта на пистолета до главата си, нещо превъртях. Последния път, когато стрелях, бях на тринайсет. Пушката беше двайсет и втори калибър, а мишените — консервни кутии на една ограда. А ти къде се научи да се промъкваш така? Дори не чух как се приближаваш.
До момента Шоу беше сигурен, че никой не може да го изненада по този начин.
— Ходила съм на балет. Стъпвам много леко.
Тя не добави нищо повече, така че той леко я докосна по ръката и каза:
— Е, радвам се, че всичко е наред. Най-добре да си тръгвам.
— Може би трябва да проверим дали мъжете все още не са там — отговори тя и тръгна обратно към вилата.
Шоу мълчаливо я последва. На гърба на памучния й халат имаше петно от тревата, където я беше хвърлил. В къщата беше тъмно, но тя не светна нито една лампа, докато проверяваше помещенията, а Шоу я следваше. Явно имаше отлично нощно зрение. Накрая стигнаха до дневната и Шоу видя двойната врата от дъбово дърво, която водеше навън. Подпорните греди на тавана бяха открити, както в много от по-старите домове в Европа. Вътрешните стени бяха дебели и измазани с хоросан, така че да държат хладно или топло според сезона. Мебелите бяха разнообразни, скъпи и многобройни — дотолкова, че голямото помещение изглеждаше малко претъпкано, но уютно. Шоу забеляза спираловидното стълбище от варовик, което се висше към петте етажа на вилата. Беше доста голямо пространство за сам човек.