— Паскал? — каза той. — Ти какви жени предпочиташ? Източноевропейки или азиатки?
Паскал не се поколеба.
— Гъркините са най-чувствените създания. Бих избрал гъркиня пред всяка друга жена на света.
Уолър се усмихна, вдигна една от качулките и погледна лицето на момичето, което явно беше от китайски произход. Беше само на четиринайсст, очите й бяха завързани и трепереше както от студ, така и от страх. Устата й беше залепена, така че скимтенето й се чуваше приглушено, макар че наоколо нямаше никой, на когото да направи впечатление, дори да започнеше да пищи.
Уолър пресметна наум.
— Значи един милион деветстотин и шейсет хиляди за настоящата пратка?
— Точно така. Минус разходите по транспорта. Но нетната им стойност си остава повече от милион и шестстотин хиляди. В американски долари, които продължават да бъдат стандарт за международни разплащания. Макар че съм започнал да преобразувам част от паричните ни потоци в китайска и индийска валута за всеки случай.
Уолър се обърна, за да го погледне.
— Процентът на печалбата е намалял. Защо?
— Най-вече заради цената на горивото за корабите. Да, те не пътуват с океанския лайнер „Кралица Елизабет Втора“. Возим ги в товарни контейнери, но пак излиза скъпо. Освен това се налага да използваме по два кораба за всяка пратка заради логистиката и за да не ни усетят. Само това удвоява разходите за гориво. Трябва и да осигуряваме основни потребности като храна и вода и да плащаме подкуп на екипажа, за да отваря редовно контейнерите, така че да не се задушат. Но всъщност няма друг начин. Въпреки това нетната печалба си я бива.
Уолър кимна, като продължаваше да обикаля около жените.
— Колко пратки получаваме?
— По четири на месец, като във всяка има горе-долу еднаква бройка. Установихме, че тя запълва максимално контейнерите, като губим само две-три по време на пътуването — най-вече от глад, дехидратация и морска болест. Тази загуба е доста по-малка от обичайната при контрабанда на хора, която е около дванайсет процента.
— Защо си избрал точно тези шест?
Райс сви рамене.
— Тези са най-качествените. На външен вид и като здравословно състояние. Разбира се, окончателният избор е твой. Но сме ги прегледали много подробно.
— Оценявам усилията ти.
Райс пристъпи по-близо до него.
— Във всеки случай тази работа е за предпочитане пред разправиите с някакви психопати с чалми.
— Наистина ли мислиш така? — попита развеселено Уолър. — На мен ми се стори доста освежаващо. А и ми даде нова цел в живота. Да ги избия до крак.
Райс заговори толкова тихо, че само Уолър го чуваше.
— Сигурен ли си, че е разумно, Евън? Тези хора наистина са ненормални. Готови са да убият както нас, така и себе си, и всеки друг.
— Точно в това е предизвикателството. Особено много искам този Абдул Маджид. Той беше контактът ми с тях, а не беше там. Значи точно той ме е предал. И заради неговото предателство загубих двама от най-добрите си хора, Бог да ги прости.
Райс беше видял с очите си как Димитри и Танър бяха убили поне шестима души, така че сериозно се съмняваше, че Бог ще им прости каквото и да било.
— Защо го направиха? — попита той. — Нали им предложи точно каквото искаха?
— Ще трябва да попитам нашия приятел Абдул, когато го намеря.
Блекбърито на Паскал звънна и той погледна полученото съобщение. Уолър не пропусна това.
— Какво има, Паскал? — каза той.
Паскал се приближи и прошепна нещо в ухото му. Уолър се усмихна.
— Мюсюлманите се броят наесен — каза той.
— Има ли прогрес в издирването? — попита Райс.
— Така изглежда — отговори сухо Уолър.
Той изгледа един по един хората си. Беше избрал повечето от армиите на различни държави и те бяха съхранили дисциплината и чувството си за йерархия. Уолър беше доволен, защото самият той също беше носил военна униформа. Погледът му се спря на Райс.
— Ще бъда много разочарован, ако разбера, че в собствените ми редици има предател.
Райс успя да събере кураж под изгарящия му Поглед и отговори:
— Не гледай към мен. Защо да те предавам само за да ме взривят заедно с теб?
— Адекватен отговор. Засега.
Уолър вдигна качулките на останалите момичета, огледа ги така, както се оглежда добитък на пазар, и накрая се спря на една от тях — най-малката. Той сграбчи тънката й ръка и я повлече след себе си, докато тя се препъваше с окованите си крака.
— Направили сме звукоизолирана стая горе — каза Райс. — Има и нов килим и мебели. Искаш ли да й свалят белезниците и оковите?
— Не. Дай ми два часа, после прати някой да почисти.
Веднага щом Уолър се отдалечи и вече не можеше да ги чуе, един от телохранителите пристъпи към Райс и тихо го попита:
— Мистър Уолър не се ли опасява от разни неща?
— Какви неща? — попита остро Райс.
Едрият мъж изглеждаше притеснен.
— Ами СПИН, венерически болести и други такива.
— Всички тези момичета са девствени. Това е основната идея, Мануел.
— И все пак повечето са от Третия свят. Човек никога не знае.
Райс вдигна поглед към паянтовото стълбище, по което се беше изкачил работодателят му заедно с избраното момиче.
— Всъщност не мисля, че той прави секс с тях.
— А какво прави?
— По-добре да не знам.