— Мюсюлманите се броят наесен — каза той.
— Има ли прогрес в издирването? — попита Райс.
— Така изглежда — отговори сухо Уолър.
Той изгледа един по един хората си. Беше избрал повечето от армиите на различни държави и те бяха съхранили дисциплината и чувството си за йерархия. Уолър беше доволен, защото самият той също беше носил военна униформа. Погледът му се спря на Райс.
— Ще бъда много разочарован, ако разбера, че в собствените ми редици има предател.
Райс успя да събере кураж под изгарящия му Поглед и отговори:
— Не гледай към мен. Защо да те предавам само за да ме взривят заедно с теб?
— Адекватен отговор. Засега.
Уолър вдигна качулките на останалите момичета, огледа ги така, както се оглежда добитък на пазар, и накрая се спря на една от тях — най-малката. Той сграбчи тънката й ръка и я повлече след себе си, докато тя се препъваше с окованите си крака.
— Направили сме звукоизолирана стая горе — каза Райс. — Има и нов килим и мебели. Искаш ли да й свалят белезниците и оковите?
— Не. Дай ми два часа, после прати някой да почисти.
Веднага щом Уолър се отдалечи и вече не можеше да ги чуе, един от телохранителите пристъпи към Райс и тихо го попита:
— Мистър Уолър не се ли опасява от разни неща?
— Какви неща? — попита остро Райс.
Едрият мъж изглеждаше притеснен.
— Ами СПИН, венерически болести и други такива.
— Всички тези момичета са девствени. Това е основната идея, Мануел.
— И все пак повечето са от Третия свят. Човек никога не знае.
Райс вдигна поглед към паянтовото стълбище, по което се беше изкачил работодателят му заедно с избраното момиче.
— Всъщност не мисля, че той прави секс с тях.
— А какво прави?
— По-добре да не знам.
26
Когато Шоу пристигна в пекарната, Реджи вече го чакаше. Двамата си взеха кроасани и кафе и седнаха на столовете отвън. Косата на Реджи беше прибрана под бейзболна шапка на „Ред Сокс“. Беше облечена с шорти, бледосиня тениска и маратонки „Сокони“. Шоу беше с панталон, мокасини и бяла риза с дълги ръкави.
Реджи отпи от кафето си, огледа го и шеговито подхвърли:
— Продължаваш да се обличаш като лобист дори когато си в Прованс.
Шоу се усмихна и се облегна на стола. Зад тях един работник от чистотата миеше улиците с пожарникарски маркуч. Водната струя се виеше надолу по павираните улици и изтърканите стъпала.
— Старите навици не умират лесно — отговори Шоу и отхапа от кроасана си. — Но поне оставих вратовръзките и саката си в гардероба.
— Къде си отседнал? Мисля, че не е честно да не ми кажеш, след като вече знаеш къде живея аз.
Той посочи зад гърба си.
— В един хотел със спа в тази посока. Приятно място. Мисля по-късно днес да отида на масаж.
Той отпи от кафето си, смачка на топка салфетката, в която му бяха дали кроасана, и я метна в близкото кошче за боклук.
— Онези двамата още ли са там?
— Тази сутрин ситроенът си стоеше на същото място, но вътре имаше само един мъж. Не знам дали са останали там през цялата нощ. — После добави невинно: — Цялата история наистина е малко мистериозна.
— Как е гърбът ти?
— Добре. А твоят ляв бъбрек?
— Всъщност не много добре. Точно затова мисля да отида на масаж.
— Следващия път се обади по телефона, преди да прескачаш стената на вилата ми.
— Странното е, че тези вили обикновено са пълни през цялото лято. А тази до твоята си стои празна, откакто съм пристигнал.
Тя се усмихна насила.
— Много си любопитен. Да не би вилите да са ти станали фикс идея?
Ти също си доста любопитна.
— Не, просто ми е интересно. Мислех си да наема една такава, но се оказа прекалено скъпа за мен.
— Аз пък си мислех, че всички лобисти са богати.
— Ако не беше разводът, и аз щях да съм богат. Сега пак съм заможен, но само наполовина.
— Не ми се вярва някога да се омъжа.
— Защо? Не искам да прозвучи грубо, но ти си доста добра партия за всеки млад мъж.
— Защо пък млад?
— Ами нали ти си млада. Повечето хора си избират съпрузи, които са горе-долу на тяхната възраст.
— А ти на колко си? — попита го усмихнато тя.
— Прекалено съм стар за теб.
— Едновременно се ласкаеш и обезсърчаваш — Отбеляза тя. — Впечатлена съм.