— От години развивам този талант. Надявам се, че пистолетът ти е на сигурно място. Ако чистачката го намери, ще трябва да отговаряш на въпросите на местната полиция.
— Пистолетът е на много сигурно място, благодаря за вниманието.
— Какво ще кажеш да вечеряме заедно утре?
— Утре не мога. Искаш ли вдругиден?
— Добре. Тук, в градчето ли?
— Не, наблизо има едно село с малко ресторантче с изглед към долината. Караш ли каяк?
Шоу се изненада от неочакваната смяна на темата.
— Карал съм. Защо?
— Имам резервация за днес във Фонтен дьо Воклюз. Реката там била много красива. Чудех се дали няма да искаш да дойдеш с мен. Ще трябва да тръгнем след около час.
Шоу довърши кафето си, като мислеше бързо.
— Добре. Само ще трябва да се преоблека с нещо по-подходящо.
— Най-добре с бански костюм.
— Е, ще се по старая да не падна във водата. Обзалагам се, че е студена дори през лятото.
— Човек никога не знае какво ще стане. Трябва да си подготвен за всичко.
Когато се разделиха, Шоу я проследи с поглед по улицата. После забеляза някакъв мъж, който идваше към него, и се шмугна в една пресечка. Беше същият бияч, когото беше видял да шпионира Джейни предишната вечер. Не беше ясно дали следи нея или самия него.
Все още не беше наясно що за жена е тя. И това го притесняваше. Въпреки старателно подготвения план нямаше представа как ще се развият нещата. Усещаше, че ариергардът му е открит, но не знаеше какво да направи.
Е, засега очевидно щеше да кара каяк. И възнамеряваше да послуша съвета на младата си позната, като се подготви за всичко.
27
Докато гребяха, Реджи подхвърли:
— За пръв път виждам толкова прозрачна вода.
Тя седеше отпред в червения каяк, а Шоу зад нея. Беше се преоблякъл с бермуди и широка тениска, над която носеше спасителна жилетка. Под своята спасителна жилетка Реджи беше с горнището на бански костюм на райета, а белите й памучни шорти бяха толкова тесни и тънки, че долната част на банския прозираше през тях. Беше със същата бейзболна шапка на „Ред Сокс“, но сега я беше обърнала с козирката назад.
— Добре се справяш — отбеляза Шоу.
Наблюдаваше как работят добре очертаните й делтоидни мускули, докато потапяше греблото във водата. Беше синхронизирал движенията си с нейните, освен когато трябваше да използва греблото си като рул, за да ги насочва по завоите на реката. Течението беше измамно бързо. В прозрачната вода се виждаха яркозелени и пурпурни подводни растения и дългите нишки на водорасли. Шоу се чувстваше така, сякаш плават през огромен аквариум.
— Обичам водата. Когато живеех в Бостън, гребях по река Чарлс при всяка възможност.
— О, значи си професионалист — отговори той. — Вече не ми-е толкова тъпо, че не мога да се меря с теб.
— И ти добре се справяш.
Той потопи ръка във водата. Наистина беше много студена. Определено възнамеряваше да си остане в лодката.
В групата им имаше още пет каяка, но Шоу и Реджи бързо бяха изпреварили всички, с изключение на един. В този каяк бяха Уит и Доминик, облечени като туристи. Те шумно спореха на френски и се преструваха, че се учат да гребат. Доминик държеше камера и се правеше, че снима смешен видеоклип с Уит, като междувременно записа около две минути близки планове на Шоу.
След един бързей — „изненада“, с която лесно се справиха — маршрутът свърши и те се качиха в микробуса на компанията, който щеше да ги върне до мястото на старта. Шоу и Реджи се качиха отпред, а Уит и Доминик — отзад. Микробусът се заклати по черни пътища с дълбоки коловози и много завои, преди отново да излезе на асфалт. Реджи погледна назад само веднъж, колкото да намигне на Уит с дясното си око — предварително уговорен сигнал. Той отговори, като леко стисна чантата в ръцете си. В нея беше пистолетът с отпечатъците на Шоу. Уит го беше взел от колата й, както се бяха разбрали, докато останалите се приготвяха за плаването с каяците.
Слязоха от микробуса и Шоу и Реджи се качиха в червеното й рено. Той трябваше да сгъне дългото си тяло и краката си под неудобен ъгъл, за да се събере в малкото пространство.
— Европейските коли определено не са за високи хора — отбеляза Реджи със съчувствие.
— Ще го преживея.
Пътят до Горд им отне по-малко от двайсет минути.